Бог очаква нашия отговор: неделна проповед на отец Венци Николов

ХVІІІ неделя през Годината

Колкото души намерите, поканете ги на свадбата" (Мат. 22, 1-14)

Лесно е да се приеме всичко, което Бог ни изпраща, когато сме щастливи. Но изправим ли се пред нещастието или нещо зло и трудно – ще бъдем способни да го приемем с благодарност? Когато подобни житейски въпроси докосват човека, те получават драматично значение. Съществуват много ситуации, които без основата на вярата могат да доведат до отчаяние. Затова трябва да се учим като християни как да живеем с надеждата, която побеждава отчаянието. Размишление за неделното евангелие на отец Венци Николов, свещеник към манастира „Свети Максимилиан Колбе”, град Раковски.

*******
„И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена угощение от тлъсти неща” казва пророк Исая. Това е обещание, което се отнася за свършека на света, за времето на Месията. За нас – християните – това е едновременно обещание за среща с Христос в Неговата слава. Ние знаем, че тук на земята участваме в това, с което ще се срещнем след смъртта – небесната трапеза. Евхаристията, която за нас е всекидневие, ни подготвя за вечността, а също така ни позволява да водим всеки ден достоен живот на земята. Тя ни дава сили и е храна, отваряща сърцето ни, мисълта ни и очите ни за Христос, но и за другия човек, който има нужда от нас.

„Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея… за всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя”. Бидейки богати чрез всекидневната Евхаристия, хляба на ангелите, мога да пробвам да приема в живота си тези думи на Апостола до Филипяните. Защото лесно е да се приеме всичко, когато съм щастлив. Срещне ли ме нещастие или нещо зло и трудно – ще мога ли със спокойствие да го приема и с благодарност? Когато основните житейски въпросите от този тип докосват човека, набират драматично значение. Какво да се каже на майка, на която детето умира с болка? А когато някой разбира, че е болен от рак и е отчаян? Съществуват много ситуации, които без основата на вярата могат да доведат до отчаяние. Затова трябва да се учим като християни как да живеем с надеждата, която побеждава отчаянието.

Гостите от днешното евангелие отхвърлили поканата на домакина. Може да се случи някой да отхвърли Божията покана. Това е поредната драма, която се развива в сърцето на човек. Притчата, която ни разказва Исус е голямо предупреждение, което е задължително от страна на Бог. Много лесно можем да попаднем в заблуждението, мислейки, че Господ е наивен и винаги може да бъде изнудван от нас. Можем да си помислим, че не е нужно да се занимаваме с Църквата и Божиите заповеди; че обръщането ни може да се отложи, Бог ще ни почака, защото сега сме заети с по-важни неща…

Именно по този начин постъпили поканените на сватбата гости. Тяхната вина е очевидна: първо приели поканата, а след това омаловажили домакина – не кой да е, а самия цар. Не можем да не се учудваме на неговия гняв и суровост. Претекстите на поканените са твърде банални, а в интерес на истината изразявали дълбоко презрение, не говорейки за откритата враждебност на някои.

По същия начин постъпваме понякога и ние. Бог ни кани във вярата, към личностна и много близка връзка със самия Него, а ние не Го зачитаме за нищо. Можем цели дни да изреждаме различни примери за фалшиви извинения, грешни отношения и извратени постъпки на човек спрямо Бога. Такива хора, които омаловажават Бог, на самите себе си привличат нещастия и нараняват другите. Ето защо обръщането е толкова важно и неотложно. Не можем да си позволим да го оставим за по – късно. Ако на някой му мине през главата мисълта за нуждата от радикална промяна на живота, това означава, че точно в този момент е нужно това да започне. Решенията, отнасящи се за вярата са най – важни в живота ни и никога не трябва да отстъпват място на други интереси, задачи и цели. Обръщането е начало на автентичната вяра – на живата връзка с Бог. Това трябва да се подчертава и да се прецизира, защото вярата не може да бъде неавтентична: формална, повърхностна, лишена от Бог. Навън, като че ли всичко е наред: кръщение, посещаване на църквата, приемане на тайнствата, относително позитивно мнение на другите за мен; но вътре, наистина, такъв човек може да няма нищо обща с Бог.

И в днешното Евангелие - когато са били поканени случайни гости на сватбата, се оказало, че някои презирали обичайните принципи на уважението и въобще не са били подготвени: не се погрижили нито за външен вид, нито за нужното държание. Случайната и неочаквана покана би трябвало да ги мотивира още повече да имат уважение и да бъдат благодарни. Повърхностното приемане на дара на вярата, довеждането й до празни жестове и задължения е също като лекомисленото и пренебрежително отношение на днешните сватбари спрямо домакина. Струва си да се замислим дали и ние не губим своя шанс. Амин.
Отец Венци Николов