Вярата в ежедневието: как да превърнем благодарността в начин на живот

На немски терминът благодарност ((Dankbarkeit) произлиза от мисля (denken). Който мисли, открива много неща за които да бъде благодарен всеки ден. Да погледнем всички малки дарове, които получаваме ежедневно: дарът на един приятелски поглед, на една приятна среща, дума която ни приповдига и разчувства. Римският философ Цицерон описва неблагодарността като забрава. За него благодарността е най-важната поведенческа нагласа за човека. Тя е необходимата предпоставка за съгласие между хората и за хармонията в сърцата. За Цицерон липсата на благодарност заплашва хуманността в човека. Поради това много мислители описват неблагодарността като един от най-основните грехове. Талмудът казва, че неблагодарността е по-лоша от кражбата. А Йохан Волфганг вон Гьоте убеден че: “Неблагодарността е винаги форма на слабост. Никога не съм срещал добродетелен човек, който е неблагодарен”.

Когато размишляваме върху себе си, разбираме, че никой не е самотен остров. Благодарността е част от човека, защото точно в нагласата на нашaтa екзистенциална относителност разбираме връзката ни с другите и осъзнаваме, че не живеем сами за себе си. Това се отнася за връзката ни с останалите хора на които разчитаме и без които не бихме могли да живеем, но важи също и за нашата връзка с Бог, която е най-значимата причина за нашето съществуване. Благодарността е най-дълбоката молитва казва бенедиктинският монах Давид Стандл – Раст.

Неблагодарният е непълноценна личност и затова не е в състояние да възприеме и да изживее положителни моменти. Цицерон е убеден в това: само благодарните личности могат да създадат приятелства и да живеят в общение един с друг. Неблагодарните са неприятни за останалите. Всеки предпочита да ги избягва. Около неблагодарните хора се чувстваме неудобно. Те създават усещането, че на тях не може да им се угоди. Заради това се държим дистанцирано с тях. Те сякаш излъчват негативна и разрушителна аура. Неблагодарният разрушава хармонията в сърцата. Той не е в състояние да празнува и в крайна сметка е неспособен да се радва. На неблагодарните хора никога не може да се угоди и бъдат зарадвани. Те са ненаситни и никога не са удовлетворени. Трудно е да се занимаваш с хора които са разсеяни и забравящи. Този който не може или не иска да се замисли, не живее пълноценно. Благодарността придава на живота прекрасен привкус.

Благодарността преобразува живота ми. “Който започва да благодари, започва да вижда живота с други очи”, казва Ирмела Хофман. Алберт Швайцер дава следния съвет: “Ако се чувстваш слаб, уморен и нещастен започни да благодариш и така нещата ти ще тръгнат към добро”. Ако гледам на живота си с благодарност, мъглявостта ще се избистри, а горчивината ще се смени с приятен вкус. Благодарността ме спасява от малодушието и горчивината и ме приближава до Бог. Казват че Свети Филип Нери всяка вечер се молел по следния начин: “Господи, благодаря ти, че днес нещата не се случиха така като аз исках, но както Ти ги искаше”. Който гледа на отминаващите дни с подобна готовност да приема – което е едновременно и чувство за хумор и релативизиране на гледната точка на егото – не изпада в гняв и в изкушението на самодоволството, но за него всичко става извор на радост и спокойствие.

Трябва да си припомним две недоразумения. Преди всичко благодарността не е нещо, което можем да изискаме от другите като задължение. И също благодарността не означава да благодариш за лошите неща в света. Трябва да видим лошите неща такива, каквито са. Не бива да им предоставяме никаква власт над нас. Много често трябва активно да им се противопоставяме. Благодарността не означава да не забелязваме лошите неща, а да не се съсредоточаваме върху тях. В този свят, така често несъвършен, тя ни помага да разпознаем доброто, което срещаме всеки ден. Вижда реалността в нейната цялост и разширява възприятията ни. Така погледът изпълнен с благодарност отваря очите ни за дарa който е животът сам по себе си. Благодарни сме да можем да се будим здрави всеки ден , да дишаме, да бъдем самите себе си, да срещаме хора, който ни уважават. За нас, като хора, несъмнено най-голямото щастие е да станем едно с Бог и да почиваме в любовта му.

По Анселм Грюн, Бистра Пищийска