Църквата чества Свети Бруно. Бенедикт ХVІ: в тишината на молитвата се ражда истинския
смисъл на думите
Ламеция Терме и Сера Сан Бруно, в италианската област Калабрия, трескаво се подготвят
за визита на Папата, предвидена за 9 октомври. Става въпрос за 25-та пасторална визита
на Бенедикт ХVІ в Италия. Три дни преди неговото пристигане, манастирът в Сера Сан
Бруно отбелязва литургично паметта на своя основател, Свети Бруно, за който Папата
говори не веднъж в своята поучителна власт.
Свети Бруно е роден в Кьолн. В
родината си преподава философия и богословие, а по-късно е извикан от Папа Урбан ІІ
за негов съветник. В периода белязан от инвеститурите и големите амбиции, дори и в
църковната среда, Свети Бруно отказва да бъде въздигнат в епископски сан. Предпочита
тишината и съзерцанието, защото за него близостта на Бог, преобразява човека:
„Тишината
и съзерцанието – основни черти на Свети Бруно – са нужни, за да намерим във шумното
ежедневие, онова дълбоко и постоянно единение с Бог… в словоохотливостта на нашето
време, в инфлацията на думите, трябва да представяме онези думи, които са съществени
за живота. Чрез нашите думи да направим присъстващо Словото, което е от Бог, Словото,
което е Бог”. (Проповед, 6 октомври 2006)
В тишината, посочва Папата,
нашите думи са пречистени, стават малки пред величието на Бог, защото Неговото Слово
е това, което е слушано в света:
„По този начин, отново, се намираме
пред избора да се откажем от нашите думи; този избор е път на очистване, защото нашите
думи са само средство посредством, които Бог може да говори”. (Проповед,
6 октомври 2006)
Тишината на Свети Бруно ни води към едно „целомъдрено говорене”,
чисто, без да търси награда, а пропито от истината:
„Да говориш,
за да търсиш аплодисментите на другите, да говориш онова, което другите искат да чуят,
да говориш подчинявайки се на диктатурата на общоприетото мнение, е смятано като едно
своеобразно предателство на думите и душата. „Целомъдрието”
означава, да не си подвластен на тези стандарти, да не търсиш аплодисменти, а да си
послушен на истината”. (Проповед, 6 октомври 2006)
Свети Бруно,
отбелязва Папата, ни показва пътя водещ към Исус, чиито думи се породиха от молитвената
тишина, на Планината, в общението с Отца:
„От тази тишина на общение
с Отца, в това потапяне в Отца, се раждат думите… Господ ни приканва…
да се изкачим заедно с Него на Планинатаи в нейната тишина да се научим
отново на истинския смисъл на думите”. (Проповед, 6 октомври 2006)