Църквата чества празника на Свети Франциск. Бенедикт ХVІ: Беднякът от Асизи може да ни помогне да открием любовта към мира, толерантността и диалога

На 4 октомври Католическата църква чества литургично паметта на Свети Франциск от Асизи. В родният град на светеца празникът бе честван с тържествена Света литургия предстоятелствана от архиепископът на Кампобасо-Бояно, монс. Джанкарло Мария Брегантини, в съслужение с кард. Атилио Никора, папски легат за базиликата в Асизи. По традиция, преди химна „Слава във висините Богу”, бе запален светилника, който гори постоянно на гроба на Светаца, чието олио тази година е дарено от региона на Молизе.

По време на своя понтификат, Бенедикт ХVІ неведнъж се спира на личността на Свети Франциск, провъзгласен за покровител на Италия. Незабравим е неговия образ описан от Папата пред хиляди младежи по време на пасторалната визита в Асизи на 17 юни 2007: един богат младеж, обичащ веселбите и охолния живот и една разрушена църква в чиито останки се крие едно забравено разпятие. Тези са главните действащи лица с които преди 800 години Бог си служи, за да даде живот на една от най-хубавите и завладяващи страници на християнската история. Пред повече от 10 хиляди младежи, които слушат захласнати пред площада на базиликата „Дева Мария на Ангелите, Бенедикт ХVІ въодушевено представя живота на Франциск от Асизи, който завладява младежките сърца. В него Папата цитира откъс от „Легендата за тримата другари”:

„Франциск бе най-веселия и щедрия, отдаден на игрите и музиката, шляе се денем и нощем из кварталите на Азиси заедно с приятелите си от неговия ранг, харчейки всичките си богатства за изобилни гощавки. За колко съвременни младежи и днес може да се каже същото?”.

Днес, констатира Папата, имат много повече от кварталните улици за техните вечерни развлечения, където забавлението не е истинско ако липсва алкохола или някоя по-силна съставка:

„Как може да се отрече факта, че много младежи, преди тяхното обръщане, следват отблизо пътя на младия Франциск? Под този начин на живот се крие желанието за щастие, което обитава в човешкото сърце. Но може ли този живот да дари истинското щастие? Със сигурност Франциск не го намери. Вие самите, скъпи младежи, можете да се уверите в това, изхождайки от вашия личен опит. Истината е, че преходните неща, дават само искрици щастие, а само Безкрайното може да запълни празнотата в сърцето”.

Това е вечно съществуващата дилема: да се избере нещо, което запълва само временно сърцето или да се избере Онзи, който изпълва завинаги сърцето. Франциск, след неговото обръщане, разбира, че истинското щастие преминава през любовта към Бог и другите, по-специално онези, които не са външно привлекателни, дори са отблъскващи, като например прокажените:

„Последните и отхвърлените от обществото, към които Франциск преди обръщането, изпитва неудържимо чувство на погнуса. Докоснат от благодатта Божия, той им отваря сърцето си, не само чрез щедрите материални помощи, а прегръщайки ги и служейки им. Сам той споделя, че онова, което преди е било горчиво за него, се превръща в „сладост за душата и тялото”.

Многобройни са характеристиките на францисканската духовност, които произлизат от Евангелието. Но сред всички на преден план изпъква мира:

„Франциск може да ни помогне, за да диалогираме истински, без да изпадаме в безразличие към истината или смекчаваме християнското възвестяване. Неговата любов към мира, толерантността и диалога се поражда от опита му от Бог, който е Любов. Неговия поздрав за мир, не случайно е една молитва: Нека Господ ти дари мира”.

В онзи летен ден, пред хилядите младежи, Бенедикт ХVІ цитира и „Химна на Творенията”, чиито стихове са израз на едно сърце, способно да обича изцяло:

„Като концентрични кръгове, любовта на Франциск за Исус се разпростира не само върху Църквата, е и върху всички неща, видени в Христос и чрез Христос. Оттук се ражда и Химна на Творенията в които погледа се спира над красотата на Творението: от брата слънце до сестрата луна, от сестрата вода до брата огън. Неговия вътрешен поглед е толкова чист и проникващ, че съумява да долови красотата на Твореца в красотата на творенията. Химна на брата слънце, преди да бъде една висша поезия и призив за зачитане на природата, е молитва и хвалебствие отправени към Господ, Творец на всичко”.

svt/ rv