80 години Радио Ватикана. Високо признание за Мария Тончева от Българската програма
В края на церемонията по случай 80-та годишнина на Радио Ватикана, генералният директор,
отец Федерико Ломбарди, връчи награди на служители и сътрудници на Радио Ватикана
за тяхната вярна служба към Светия Отец Папата и Църквата. Първа сред тях бе Мария
Тончева от Българската програма, почти връстница на Радиото на Папата. „След дълго
и плодотворно сътрудничество, по-специално в културните и духовните предавания, тя
продължава да следи и участва в живота на Радиото”, изтъкна отец Ломбарди при
представянето на наградената:
„За нас тя е пример за християнски
живот и най-вече за оптимизъм и спокойствие. Пример за съпруга, майка, баба и може
би съвсем наскоро пра-баба, мъдра и чувствителна. Нейния младежки дух
ни припомня, че и дори след 80 години живот можемда бъдем вестители
на радостта и надеждата, каквото трябва да бъде и Радио Ватикана”.
Почетна
грамота от Папа Бенедикт ХVІ и ватикански медал Croce Pro Ecclesia et Pontefice лично
поднесе на Мария Тончева държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне.
Отличия бяха връчени и на Шон Ловет – ръководител на Английската програма и на прякото
предаване 105 LIVE, Пиетро Коко – ръководител на Webtime и на трима служители от техническата
служба на радиото.
След церемонията Мария Тончева развълнувано сподели
своите чувства в един от най-хубавите моменти в нейния живот:
******** „Най-напред
изненада. Не съм очаквала това нещо. Чувство на гордост и на благодарност, защото
дълги години съм била в служба на тази институция, която продължава дейността на апостолите.
Какво
е за теб Радио Ватикана? За мен Радио Ватикана е това място, откъдето се разнасят
думите на Христа, който преди да се възнесе на небето, казва на своите ученици: „идете,
научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светия Дух”. Днес,
когато техниката е толкова напреднала, Радио Ватикана има задачата да достигне до
най-далечните краища на света и да занесе Божието Слово, което ни говори за спасението,
за нашето спасение. Божието Слово, което трябва да проникне в душите на всички. Тук
съм от далечната 1983. Бях почти на 60 години, когато започнах сътрудничеството си
в Радио Ватикана. И до днес, с Божията помощ, продължава, не така както в преди, а
както ми позволяват силите. Мисля и се надявам, пак с Божията помощ, да мога до края
на живота си да бъде поне малко полезна за християнското дело.
Какво ти
даде Радиото в духовен и личен план? Тук научих как да се държа към хората.
Тук се срещнах с много духовни лица от които научих много, но също и от колеги от
които също научих много неща и приложих в живота си. Радиото ме научи да бъда не само
състрадателна към хората, а да ги разбирам и помагам, според силите си, и да ги насоча
към тази висша идея, небето.
При представянето на наградата, отец Ломбарди
изтъкна твоя оптимизъм, твоята християнска радост, ентусиазъми те посочи за пример и като съпруга, майка, баба и в скоро време
прабаба. На какво се опираш и от къде черпиш сили за всичко това? Най-напред,
моя характер е такъв, Аз съм весела, оптимистка и много неща дължа на Сестрите Кармилитки
и на Сестрите Жозефинки. Когато бях малка, посещавах техния манастир и научих много
неща, както и от книгите които четях и взимах поука. Сега, след толкова години, изпълнени
не само със светли, а понякога и с тъжни дни, християнската вяра ми е помагала да
преодолея мъките и това нещо да предам на моите деца и внуци. И винаги когато са тъжни
да им кажа, че винаги когато Бог ти изпраща една трудност, Той ти дава и силата да
я преодолееш.
Какво е твоето пожелание към слушателите на Радио Ватикана? Църквата
в България е преминала много прекрасни, но и много тежки дни. Нашето поколение сигурно
още не е забравило гоненията на Църквата, не само Католическата, а и на Православната,
и премахването на празниците: Коледа не се празнуваше, Великден не се празнуваше.
Сега, вече в България има религиозна свобода. Пожелавам на християните, не само на
католиците, и на слушателите на Радио Ватикана, да бъдат по-близо до Църквата, да
използват тази свобода и да проникнат в христовото учение. Да бъдем истински християни,
тоест, да бъдем добри към нашите ближни, да не бъдем зависливи и да помагаме без да
очакваме някоя награда тук на земята, защото нашата награда ще бъде там, на Небето.
Както Христос обеща”.