Вярата в ежедневието: за удовлетворението

Свикнали сме да даваме на термина удовлетворение различни значения. Определяме една личност удовлетворена, когато е в мир със себе си. Това състояние прилича на щастието: в съгласие съм със себе си, в мир съм с всички противоречиви аспекти вътре в мен. Тази форма на удовлетвореност е в тясна връзка с чувството за благодарност. Благодарен съм за това, което имам и за това, което съм. В хармония съм с Онзи, който ме е създал такъв, какъвто съм и съм му благодарен за това, което изисква от мен и за това, че е повярвал, че съм способен за живота, както ми е даден.

Удовлетворението обаче, може да бъде също и едно състояниe, идващо от бързото задоволяване. В действителност това е отношението на презадоволеност, на човека, удовлетворен от себе си, който не признава празно. Това довежда до закоравяване. По този начин, хората, удовлетворени от себе си, се затварят към всяка критика. Създава се впечатлението, че те винаги имат всички отговори. Не успяват да се ентусиазират от нищо и не си задават въпроси за нищо.

Съществуват и такива хора, които се задоволяват с това до което са достигнали, защото нямат куража да продължат напред и не се доверяват на собственото си призвание или пък на собствените си сили. Това е примирение, което не ни прави щастливи, но ни дърпа надолу. Може да се сравни или нарече “нещастие без желания”. Питър Хандке описва това отношение в образа на майка си, която се е предала на своята духовна бедност по един почти фаталистичен начин. Онези, които живеят без силни желания и без тласък към промяна се ограничават до малкото късче от действителността, която познават. Те са забравили как да се удивляват и да се надяват. Поставили са бариера към величието на човека, дадено му от Бог.

По Анселм Грюн, Бистра Пищийска