Сараево: „мъчениците от Дрина” обявени за Блажени на Католическата църква

На тържествена литургия в Сараево на 24 септември бяха обявени за Блажени пет монахини, познати като “Мъчениците от Дрина”, убити по време на гражданската война в Югославия през 1941. Церемонията предстоятелства представителя на Папата, кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за Светците .

"Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само, но ако умре, дава много плод". Такива житни зърна бяха сестра Юла, сестра Берхмана, сестра Кризина, сестра Антония и сестра Бернадета - монахини от Конгрегацията на Дъщерите на Божественото милосърдие, брутално убити от човешката жестокост по време на война. И се случва точно така, както казва Исус в Евангелието от Йоан, пролятата им кръв се превръща в семе за нови духовни звания, за една християнска вяра, все по-осъзната и отговорна. Но дори още преди да се превърнат в " Мъчениците от Дрина" техния живот, осветлен от Господ, вече дава кълнове в приюта за бедни, където те се грижат за болните, бежанците и нуждаещите се и където хранят и учат сираци, независимо от произхода им. Тези добродетели подчерта кардинал Анджело Амато:

"Тези мъченици, тези сестри са носители на това, което аз бих нарекъл "силни добродетели", а именно смелостта, целомъдрието, добротата. Тези силни добродетели показват непоколебимост на вярата и твърда воля да издържат на страданията, да се надяват и да обичат. Това е посланието, което оставят на Църквата в Босня и Херцеговина и на цялата Църква, “Мъчениците от Дрина".

Сестра Юла, игуменката, е хърватка, сестра Берхмана, най-възрастната в групата, извънредно добросъвестна учителка, идва от Австрия. Сестра Кризина и сестра Антония са словенки, пълни с ентусиазъм за религиозния живот и винаги готови да помагат на другите и сестра Бернадета, най-младата, унгарка по произход, която работи в столовата. Те не пожелават да напуснат манастира си в градчето Пале въпреки грозящата опасност. Денят е 11 декември, когато сръбски четници нахлуват, пленяват ги и ги принуждават да вървят в продължение на четири дни, един Кръстен път във вятър и сняг, който завършва на мястото на тяхната Голгота, Горажде. Тук те отхвърлят да се подложат на още по-голямо унижение, а именно да се откажат от собствената си вяра и от девствеността си. Те са бити, опитват се да намерят избавление, скачайки от прозореца, накрая са убити с ножове, а телата им хвърлени в река Дрина. Сестра Берхмана, която била изоставена по пътя, изтощена от вървенето, споделя съдбата на сестрите си само няколко дни по-късно, също подложена на мъченичество. Кардинал Анджело Амато посочи:

"Тези мъченици ни казват още веднъж, че в историята продължава да се случва, вечната борба между Бог, източника на живота, и врага на Бог, древната змия, която е източник на враждебност и смърт. Тези пет богопосветени жени, провъзгласени за Блажени днес, показват, че на злото може да се устои дори с голи ръце, укрепени единствено от вярата. Злото може да бъде победено, дори ако го оставим да ни засегне, но без да отстъпваме на неговите заплахи".

Вероятно, ние нямаме призванието на мъченичество, но със сигурност всички сме призвани към святост, припомня Бенедикт XVI в Генералната аудиенция от 11 август 2010 г: " мъченикът е свободен човек, който в един окончателен акт дава целия си живот на Бог [...] жертва собствения си живот, за да бъде свързан напълно с Христовата жертва на кръста". Един отговор на любовта към огромната любов на Бога, като изтъкна също кардинал Амато:

“Мъчениците умират, но допринасят за процъфтяването на истинската хуманност. На ада, създаден от човека с нацистките лагери, гулаг, китайските трудови лагери, войните, мъченикът отговаря като напомня за рая, за мира между народите и за братското общение".

bp/ rv