2011-09-23 18:00:04

Икуменическо честване в Ерфурт. Бенедикт ХVІ: Вярата не е преценка между предимства и недостатъци а основа на нашия живот


Темата за икуменизма бе продължена от Папа Бенедикт XVI по време на срещата с евангелистската общност в Германия, която се проведе днес по обяд в Ерфурт, в църквата на бившия августински манастир в който Мартин Лутер започва своя духовен път. В самата църква присъстваха 300 души сред които и представители на другите протестантски общности в страната. Пo време на срещата евангелисткият епископ, проф. Фридрих Вебер, прочете псалм 146 в превод, направен от Мартин Лутер. Последва поздрав, отправен към Папата от страна на председателя на синода на Евангелистката общност в Германия, госпожа Катрин Г. Еркхард. Светият Отец Бенедикт XVI произнесе молитва за Единението на християните, а свещеническата молитва на Исус “За да бъдат всички едно” бе прочетена от кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за Единение на Християните.

В проповедта си Папата отбелязва, че “Историята на християнството е, така да се каже, видимата страна на тази драма в която Христос се бори и страда заедно с нас, човешките същества. Отново и отново, посочи Бенедикт ХVІ, Той трябва да понася отхвърлянето на единството, но въпреки това отново и отново се извършва единението с Него и по този начин с Триединния Бог. Ние трябва да видим и двете неща: грехът на човека, който отхвърля Бог и се оттегля в себе си, но и триумфът на Бог, който поддържа Църквата, независимо от нейната слабост, постоянно привличайки мъжете и жените близо до себе си и така едни към други”:

Истинското единение, подчерта Светият Отец, идва от факта, че ние вярваме в Бога, Всемогъщият Отец, създател на небето и земята. И от нашето изповядване на Триединния Бог – Отец, Син и Свети Дух. Най-висшето единство не е в самотността в една монада, а по-скоро в единството родено от любовта. Ние вярваме в Бог – в истинския Бог. Ние вярваме, че Бог говори с нас и че стана един от нас. Да свидетелстваме за Живия Бог е нашата обща задача в настоящия момент”.

При първата фаза, без Бога, каза Папата, Неговата светлина продължава да ни осветлява и поддържа реда на човешкото съществуване, тогава все още изглежда сякаш нещата могат да функционират и без Бог. Но колкото повече светът се отдалечава от Бога, толкова по-ясно става, че човек, във високомерието на властта си, в празнотата на сърцето си и в копнежа си за удовлетворение и щастие, все повече-губи живота си:

Нашето първостепенно икуменическo служение в настоящия момент трябва да бъде общото свидетелство за присъствието на живия Бог, за да дадем на света отговора от който се нуждае. ... Свидетелството за Исус Христос, истински Бог и истински човек, който живя сред нас, страда и умря за нас и в Неговото възкресение, отвори широко портите към вечния живот. Скъпи приятели, нека се укрепваме един друг в тази вяра и да си помогнем взаимно да я живеем! Това е една голяма икуменическа задача, която ни отвежда в сърцето на молитвата на Исус”.

Бенедикт XVI посочи, че съвременните критерии определящи човешкото същество са все по-несигурни, а етиката бива заменена от пресмятане на последиците:

„Ние, християните, трябва да защитаваме неприкосновеното достойнство на човека, от зачеването до смърт - от проблемите на пре-имплантационната диагностика до въпроса за евтаназията. ... Без познание за Бога, човек лесно може да бъде манипулиран. Вярата в Бога трябва да приеме конкретна форма в общата защита на човека”.

На фона на нуждите на сегашното време и извън нашия непосредствен жизнен кръг, посочи Папата, готовността за помощ е основна задача на християнина: в личния живот, в обществото, за държавата, за Европа и за справедливостта по целия свят. “Знам – посочи Папа Ратцингер - че германците и Германия правят много, за да дадат възможност на всички хора да живеят достойно и за което изразявам дълбока благодарност”.

“Нашата силна привързаност към вярата се проявява особено когато вдъхновява хората да се поставят изцяло на разположение на Бога и по този начин на другите хора. В навечерието на папското посещение се заговори за "икуменически дар", който се очаква от страна на госта при тази визита".

Папата допълни, че вярата и икуменизма погрешно се свързват с политиката. Когато един държавен глава посещава приятелска страна се осъществяват предварително множество контакти между различните страни, които да организират споразуменията между двете държави, а посредством преценка на предимствата и недостатъците се постигат компромиси, които, в крайна сметка, да бъдат от полза и за двете страни, за да се подпише договор:

Вярата на християните обаче, не се базира на предимствата и недостатъците. Такава собственоръчно изработена вяра не би имала никаква стойност. Вярата не е нещо, което разработваме интелектуално или посредством преговори помежду ни. Тя е основата на нашия живот. Единството не расте чрез преценката на предимствата и недостатъците, а само посредством все по-дълбокото навлизане във вярата с нашите мисли и с живота ни.

През последните петдесет години, отбеляза Бенедикт ХVІ, особено след посещението на Папа Йоан Павел II, нашата близост нарасна значително за което можем само да бъдем благодарни”.

В заключение Светият Отец припомни срещата с комисията, ръководена от лютеранския епископ Лосе “по време на която съвместното израстване беше практикувано в размишлението за вярата и нейното живеене. Накрая Папата изрази своята благодарност към “всички, които допринесоха за този процес, и особено на кардинал Леман като представител на Католическата църква”.

bp/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.