Литургия на Папата на Олимпийския стадион в Берлин

Първият ден от папската визита в Германия завърши със света литургия, която Бенедикт ХVІ отслужи на Олимпийския стадион в Берлин. В проповедта си Светият Отец припомни, че на същия стадион преди 15 години неговия предшественик Йоан Павел ІІ обяви за Блажени Бернхард Лихтенберг и Карл Лайснер. Позовавайки се на притчата от днешното Евангелие за лозата и за пръчките, Папата разви своето слово, засягайки темите за църковното единство и нуждата от постоянна връзка с Христос.

“В притчата за лозата, Исус не казва: “Вие сте лозата”, а казва: “Аз съм лозата, a вие пръчките” (Йоан 15:5). Това означава, че: “така както пръчките са свързани с лозата, така и вие принадлежите към мен! Но, като принадлежите към мен, вие също си принадлежите един друг”. Тази принадлежност едни други и към Него не е една идеална, въображаема и символична връзка, а - бих казал - едно биологично, пълножизнено принадлежание към Исус Христос. Църквата е тази общност на живот с Него и на живот едини за други, която се основава на Кръщението и задълбочава ежедневно в Евхаристията. "Аз съм истинската лоза" това в действителност означава: "Аз пребъдвам във вас и вие в Менe" -, което е едно нечувано отъждествяване на Бог с нас, Неговата Църква".

От друга страна Папата припомни, че: “Сам Христос, не далеч от Дамаск, попита Саул, гонителят на Църквата: “Защо Ме преследваш?” (Деяния 9:4). По този начин Господ изрази общата съдба, която се поражда от интимния живот в общението на Неговата Църквата с Него, възкръсналия Христос. Той продължава да живее в Своята Църква по този начин. Той е с нас и ние сме с Него. –“Защо ме преследваш?” – това означава, че сам Исус изпитва преследванията срещу Неговата Църква. В същото време ние не сме сами когато сме подтискани поради нашата вяра, защото Исус е с нас.

Исус, продължава, допълни Папата: "Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят" (Йоан 15,1), Той отрязва сухите клони и очиства тези, които носят плодове, за да носят те повече плод. Бог иска да изтръгне от гърдите ни, мъртвото сърце от камък, за да ни даде едно живо сърце от плът (срв. Ез 36:26). Той иска да ни дари нов живот , пълен със сила".

Папата припомни, че “Христос дойде, за да повика грешниците. Те са, които имат нужда от лекар, а не здравите (срв Лука 5: 31). По този начин, както посочва Вторият Ватикански събор, Църквата е “универсалното тайнство на спасението” (Lumen gentium, n 48), което съществува за грешниците, за да им открие пътя на обръщането, на изцелението и на живота”. Словото на Светия Отец засегна и темата за същността и ролята на Църквата в обществото:

“Гледайки към Църквата някой се спират само на външния и облик. Ето защо, Църквата им изглежда като една от многобройните други организации, съществуващи в демократичното общество, според чиито норми и закони бива преценявана и третирана също една толкова трудна за разбиране фигура, каквато е “Църквата”. Ако към това се добави и болезненият опит, че в Църквата има добри и лоши риби, зърно и плевели, и ако погледа ни се съсредоточи само върху негативното, то пред нас не би се отворило огромното и дълбоко тайнство на Църквата. Така не би се появила никаква радост от факта, че принадлежим към тази лоза, която е “Църквата”. A се разпространява недоволството когато собствените повърхностни и погрешни идеи за “Църквата” не се видят осъществени.

Като цитира отново Евангелието, в своята проповед Бенедикт XVI посочи нуждата от постоянна вътрешна връзка с Христос:

“Господ казва: “Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. …защото без Мене - което би могло също да се преведе: извън мен – не можете да вършите нищо” ( Йоан 15: 4-5). Всеки от нас е изправен пред подобно решение”.

“С въплъщението си Сам Христос дойде в този свят, за да бъде нашата основа. Във всяка наша нужда и сухота, Той е източник на животворна вода, която ни подхранва и укрепва. Той носи върху Себе Си всеки грях, страх и страдание и ни пречиства, като ни превръща, по един тайнствен начин, в добро вино. Бог знае как да трансформира в любов дори тежките и задушаващи неща в живота ни. Важното е да "останем" на лозата, в Христа".

Това “оставане в Христос”, допълни Светия Отец, изпълва цялото слово на Исус:

“В нашето време на тревожност и безразличие, в което толкова много хора губят посока и подкрепа, в което верността на любовта в брака и приятелството е станала така крехка и краткотрайна ... в това време възкръсналият Господ ни предлага убежище, място огрято от светлина, надежда и доверие, мир и сигурност. Където сушата и смъртта заплашват клоните, там в Христос има бъдеще, живот и радост”.

В заключение Светия Отец се спря на общението в Църквата:

"Да останеш в Христос означава, както видяхме, да останеш в Църквата. Цялата общност на вярващите е здраво свързана в Христа, който е лозата. В Христос, всички ние сме единени заедно. Той ни подкрепя в тази общност като в същото време всички членове се поддържат един друг. Те издържат заедно на бурите и си предлагат взаимно защита едни други. Ние не вярваме сами, но вярваме заедно с цялата Църква”.

bp/ rv