Бенедикт ХVІ в Бундестага: човекът не се самосъздава. Човешките права и достойнство
произхождат от Бога-Творец
Политиката, християнската визия и съвременната култура и ролята на Европа бяха централните
теми в словото на Папата пред народните представители в Бундестага. В присъствието
на федералният президент Кристиян Вулф и канцлера Ангела Меркел, Бенедикт ХVІ благодари
за „честта и особената радост” да говори пред най-висшия държавен орган в родната
Германия, като подчерта, че поканата към Папата, Римски епископ и върховен водач на
католическото християнство, да произнесе своето слово е „признание към Светия Престол
като партньор на Общността от народи и Държави”. На базата на тази „международна отговорност”,
изрази своите виждания за основата на либералната правова държава.
За да изтъкне
какво е най-важното за един политик и неговите критерии, Папата се позова на библейския
разказ от книгата Царства в който младия владетел Соломон проси от Господ не успех,
богатство и дълъг живот, а „разумно сърце, за да съди Неговия народ и различава що
е добро и що е зло” (1Царств.3,9):
„Политиката трябва да бъде свързана
със справедливостта и да създава базисните условия за мира. Естествено, всеки политик
ще търси успеха, който му дава възможността за ефективна политическа дейност. Но успехът
е зависим от критерия за справедливост, от волята да се приложи правото
и разумността на правото. Но успехът може да бъде съблазън и така да открие пътя към
подправяне направото, а оттам и на разрушаване на справедливостта”.
За
Папата, това е „особено спешна задача”, особено в настоящия исторически момент, когато
човекът придобива немислима досега власт. Заедно с това човекът е в състояние да разруши
света. „Ние, германците - допълни Бенедикт ХVІ - изпитахме разделението на властта
от правото, налагането на властта срещу правото и неговото погазване, дотам, че Държавата
се бе превърнала в средство за разрушение на правото”... Но как да различим доброто
от злото и между истинското право и само привидното право, запита риторично Папата:
„Голямачаст юридическата материя определя мнозинството като достатъчен критерий. Но
по основните въпроси на правото, които засягат достойнството на човека и на човечеството,
принципът на мнозинството не е достатъчен. Участниците в съпротивителната борба се
противопоставиха на нацисткия режим и срещу тоталитарните режими, бидейки в службанаправото и на цялото човечество. Но щосе отнася
до справедливостта по фундаменталните антропологични въпроси, която може да се превърне
в действащо право, днес този въпрос става много по –труден”.
Но
как да се различи кое е справедливото? Папата задълбочи темата, като подчерта, че
в историята законовите ориентири винаги са били мотивирани от религията и Бог и посочи
приноса на християнството и християнските богослови за развитието на правото:
„Християнството
не е наложило на държавата и обществото едно право дадено от Бог иедин
законов ред, произлизащ отБожието откровение, а се обръща към природата
и разума, които са „истинските извори на правото”. Християнството,
допълни Папата, се обръща към хармонията между обективния и субективния разум. Една
хармония, която обаче предполага същността и на двете сфери, основаващи
се на Разума, създаден от Бог”.
От този контакт се ражда западната
юридическа култура, която е била и все още има определяща важност за законовата култура
на човечеството. От пре-християнската връзка между право и философия се разкрива един
път, който преминавайки през християнското Средновековие, отвежда към юридическото
развитие на илуминизма до Всеобщата декларация за човешки права и основния закон в
Германия, с който през 1949 германския народ признава „ненарушимите и неотменимите
права на човека, като фундамент на всяка човешка общност, мира и справедливостта в
света”.
Тази идея доминира обаче до втората половина на миналия век, допълни
Папата, когато бе извършена драматична промяна на ситуацията:
„Идеята
за естественото право днес се смята за католическа и отделна доктрина, по която не
заслужава да се дискутира извън католическата сфера и която дори поражда срам само
при споменаване на термина”.
Особен превес, поясни Бенедикт ХVІ,
взима тезата, според която да съществуващ и правото да съществуваш създава непреодолима
пропаст, като две абсолютно различни сфери. Базата на тази концепция е позитивистичното
виждане, което днес почти навсякъде е прието. Но позитивистичната концепция за природата
и разума, въпреки нейния принос за човешкото познание и способности, не е достатъчна
за човешката същност в нейната пълнота, тъй като природата, възприета в чисто функционален
аспект, не създава мост към етоса и правото. Според позитивистите, посочи Папата,
разумът се превръща в единствената научна визия, което поставя в драматична ситуация
съвременния човек:
„Онова което не може да се провери или да се определи
не влиза в полето на разума. Затова етосът и религията са вписани в графата на субективното
и излизат извън полето на разума. Там, където има господство на позитивистичното
мислене - което заемаголяма част нашето обществено съзнание
- истинските извори на познаниеза етоса и правото са изключени.Това е драматичната ситуация,засягаща всички и за която е необходим
публичен дебат. Спешният призив към този дебат е същността на моето слово”.
В
Европа, продължи Папата, много среди се стремят да признаят само позитивизма като
култура и обща основа за определяне на правото, докато други са сведени до една субкултура.
Оттук и предупреждението на Бенедикт ХVІ:
„С това Европа се поставя
в условия пред другите култури в света, като липса на култура, което
предизвиква екстремистки и радикални течения. Позитивистичното мислене се представя
като есклузивно, но не е всъстояние да премине отвъд функционалното.
Така, прилича на циментови сгради без прозорци в които сами си даваме топлина и светлина,
отхвърляйки да ги приемем от широкия свят на Бог”.
Папата се спря
конкретно и на връзката между човека и природата. Много млади хора, каза Бенедикт
ХVІ, вече разбират, че материята не е само един материал, а самата земя съдържа свое
достойнство и трябва да следваме нейните указания:
„Трябва да се
вслушаме в езика на природата и отговорим по подходящначин...Също и
човекът притежава природа, която трябва да зачита и която не може да манипулира по
свой вкус.Човекът не е самосъздаваща се свобода. Човекът не създава
сам себе си. Той е дух и воля, но също и природа, а неговата воля е справедлива, когато
слуша природата, зачита я, приема самия себе си какъвто е. Само по този начин се
осъществява истинската човешка свобода”.
Накрая Бенедикт ХVІ подчерта
идентичността на Европа и нейното културно наследство, което се базира на убеждението,
че идеята за човешките права и ненарушимостта на човешкото достойнство произхождат
от Бога –Творец:
„Културата на Европа се ражда от срещата между Ерусалим,
Атина и Рим – от срещата между вярата в един Бог на Израил, философския
разум на гърците и юридическата мисъл на Рим. Тази тройна среща оформя истинската
идентичност на Европа.Със съзнанието за отговорността на човека пред
Бог и за признаването на ненарушимото човешко достойнство, тази среща положи критериите
за правото, чиято защита е наша задача в настоящия исторически момент”.