Догматичната конституция Gaudium et spes

Последният ден от Вторият Ватикански събор , 8 декември 1965, е денят в който Папа Павел VI обнародва Догматичната конституция Gaudium et spes, един от най-важните документи от заседанията на Събора, в който Църквата разглежда действителността в света и необходимостта да се подновят отношенията с „мъжете и жените с добра воля” за изграждането на мира и справедливостта.

По време на дебат за състоянието на Църквата, един от съборните отци посочва: „Достатъчно ни е да имаме Евангелието и Gaudium et spes”. Въпреки това в миналото, е широко разпространено мнението, че тълкуването дадено от Пасторалната Конституцията за Църквата в съвременния свят е твърде оптимистично и дори наивно. Йозеф Ратцингер отбелязва, че заедно с Gaudium et spes винаги трябва да имаме предвид книжката „Подражание на Христос", отразяваща средновековната монашеска традиция. Така „солидарната духовност със света ", е придружена от духовността на „бягството от века”. Необходимо е да се намери баланс между справедливото задължение към света и стремежа към вечния живот. „Сред най-спешните задачи за християнина, посочва Ратцингер, е възстановяването на способността да се противопоставя на различните тенденции идващи от заобикалящата го култура, отричайки се от онази специфична пост-съборна еуфорична солидарност”. Gaudium et spes, четен без идеологически предразсъдък, изглежда, много балансиран.

Днес, съборният анализ за състоянието на човека в света е още по-актуален отколкото преди 45 години. Отците от Събора посочват: „Съвременният свят се проявява едновременно мощен и слаб, способен на най-благородните, но и на най-низките дела, [...] човек е все по-наясно, че отговорността му е да управлява правилно силите, които той е предизвикал и които могат да го поробят или да му служат” (№ 9). Бенедикт XVI наскоро посочи това в една много драматична фраза: „Нашето бъдеще и съдбата на нашата планета са в опасност”. Тази диагноза не може да не предизвика най-дълбоки въпроси в човешкото сърце. За да отговори на подобни въпроси, Съборът заяви, че, заедно с всички хора с добра воля, трябва да се контролират знаците на времето, за да се преформулира, в съвременния свят, отговорът вече даден ни в Исус Христос: „ключът, центърът и крайната цел на цялата човешка история”.

bp/ rv