Lumen Gentium и самосъзнанието на Църквата

Църквата не е нито международно лоби, нито „група по интереси”, а е Божия народ, Тялото Христово и Храм на Светия Дух. Това разбиране, което Църквата днес има за себе си и което поучителната власт на Папите винаги е повтаряла и потвърждавала, достигна своята зрялост по време на Втория Ватикански събор. Основата за това самосъзнание се намира в догматичната конституция Lumen Gentium.

Често чуваме: Църквата е направила нещо, или не направи нищо, или пък би трябвало да направи нещо. Но какво разбираме под подятието „Църква”? Трябва да се обърнем към конституцията от Втория Ватикански събор Lumen Gentium, за да отговорим на този въпрос. Днешният проблем с Църквата се състои в това, че често тя е обсъждана от онези, които не я познават от вътре. В резултат на това те изразяват по-скоро своите объркани чувствата, а не онази реалност, която подтиква желанието на мъжете и жените да изградят тялото, което ние наричаме „Църква”.

По време на Събора звучеше отново и отново въпросът: Какво казва Църквата за самата себе си? В отговор Църквата, с помощта на Събора, представи себе си като Божи народ, Тяло Христово и Храм на Светия Дух. Поради това, ние сме Църквата, не защото ни харесва да бъдем част от една международна организация чието ръководство е в Рим, а защото Пресветата Троица пожела да има своя общност, основана на три елемента: на словото, на тайнствата и милосърдните дела. Всеки, който иска да говори за Църквата не може да пренебрегва това нейно разбиране за самата себе си, въпреки че - като невярващ - може да не го споделя. Бенедикт XVI в последната си книга посочва, че Църквата не е „група по интереси” и нейната задача не е „създаването на някакъв продукт или пък да има успех в продажбите”, а се състои „в поддържането в тясна връзка с Бог ... на една общността от свободни хора преминаваща нации и култури”.

Ето защо, когато казваме „Църква”, не трябва да мислим единствено за Папата и свещениците. Съборът възобнови съзнанието, че целия Божи народ е призван към пророческото, свещеническото и царското служение, всички са призовани към святост. Ето защо, преди да кажем нещо за Църквата нека си зададем въпроса: Тази Църква по-добра ли е или по-лоша поради нашия начин на съществувание?
bp/ rv