2011-09-10 14:34:36

Прошката най-висшият израз на любовта: проповед на отец Валтер Гора за ХХІV неделя през годината


ХХІV неделя през годината
"Не ти казвам да простиш седем пъти, а до седемдесет пъти по седем" (Мат 18, 21-35)

„Колко пъти трябва да прощавам на брата си?”. Прошката е висшата точка на любовта. Любовта, получена в най-висшата си форма, т.е. в прошката, би трябвало да задвижи също и нашата милост към другите. Но не винаги е така...Евангелският разказ коментира отец Валтер Гора, енорйски свещеник на енория "Свети Павел от Кръста", гр. Русе.

********
RealAudioMP3 "Колко пъти сме се молили с молитвата „Отче наш” през живота си досега? Въпрос на който не можем да отговорим, защото самите ние дори не знаем! Но колко пъти сме били внимателни, към това, което казваме, чрез тази молитва, та да стане тя наше ежедневие? Днес ще се опитаме да размислим за едно от прошенията, които са в тази молитва: „прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Това е темата от четивата за тази неделя през литургичната година. Преди всичко да разгледаме проблема и да се съсредоточим върху две точки:

1. Въпросът за опрощението е въпрос, който заема централно място в Божествения план. Без прошка няма никакво спасение.

2. Греховете на човечеството са вече заличени от опрощаването им, чрез Христовата смърт на Кръста и ние сме кръстени в Неговата смърт и в Неговото възкресение, за да погребем стария човек и да станем ново създание освободено от греха.

Прошката е висшата точка на любовта. Затова, Бог постепенно с малки стъпки напредва в учението си към нас по този въпрос и вече, в по-късните книги на Стария Завет, темата за прошката се разглежда в по-различна светлина.

Ние вярваме и проповядваме, и твърдим, че Библията е Божието Слово, написана от хора, просветени и вдъхновени от Светия Дух. Книгата Премъдрост на син Сирахов, написана през втори век преди Христа, представя учението на Бога в по-завършен вид, който ще бъде разработен, развит и проповядван от самия Исус. Това, което ни говорят тези страници от книгата на Сина Сирахов, Исус ни го представя в тази хубава и ясна притча, която започва с един въпрос, поставен от св. Петър: „Колко пъти трябва да прощавам на брата си?”.

Отговорът на Исус е решителен и сигурен: „седемдесет пъти по седем”, което на евреите означава „всеки път”, „винаги”. Исус след това обяснява притчата: „един човек имаше дълг от десет хиляди таланта”. Дължимата сума е огромна, равна на шейсет милиона дневни заплати на общ работник. Това означава, че ще минат много векове преди да бъде изплатен този дълг. Дълг, който никой не може да заличи. Не, това не е възможно без милостта на кредитора, който пред молбата за прошка опрощава дълга. Ясно е, че дългът, за който ние говорим е дългът на любовта, която човек дължи към Бог. Дългът е за получената любов на която обаче, той не само не се отвръща със същата любов, а и изневяра. Но тази изневяра не кара Бог да търси отмъщение срещу човека, а обратно, Той очаква с надежда завръщането у дома на онзи, който Го e изоставил. Помислете за сцената с милостивия баща, който чака на прозореца завръщането на блудния син, за да го посрещне и прегърне когато той се завърне.

Любовта, получена в най-висшата си форма, т.е. в прошката, би трябвало да задвижи също и нашата милост към другите. Но не винаги е така. Дори да сме готови да поискаме прошка, ние не винаги сме готови да простим: „Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария”. Сто динария се равняват на около три месечни заплати на общ работник, сума, която е нищо в сравнение с това, което е било простено на този човек само няколко минути по-рано.

Би било нормално, поради радостта от прошката и опрощението на този огромен дълг, който дължеше, този човек да направи същия жест към своя длъжник. Нормално е по Божата логика, но не винаги по човешката, често лишена от благодарност и милосърдие към другите. „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” ни казва Исус чрез Св. Лука, и добавя „обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят”.

Нека отново да прочетем откъса от книгата Син Сирахов: „Човек към човека гняв има, а от Господа прошка проси; към подобния на себе си човек той няма милосърдие, а се моли за своите грехове; сам, бидейки плът, питае злоба: кой ще очисти греховете му?”. Ето защо, нека бъдем внимателни, когато молим молитвата „Отче наш” и въпреки, че тя е молитвата, която знаем наизуст от детството си, нека се опитваме да я кажем със сърцето си, още преди да я кажем със устните си, спомняйки винаги, че „Злоба и гняв - и двете са гнусота, и грешният мъж ще бъде от тях обладаван”.

Погребани и възкръснали за греха, можем да кажем заедно със св. Павел, че „живеем ли, или умираме, Господни ние сме”".
отец Валтер Гора







All the contents on this site are copyrighted ©.