2011-09-10 14:45:24

Към Асизи 2011. Кардинал Тарчизио Бертоне:религията - незаменим елемент за световния мир


Ден на размисъл, диалог и молитва за мир и справедливост в света”: тази е инициативата с която на 27 октомври в Асизи Папа Бенедикт ХVІ ще припомни историческата Молитвена междурелигиозна среща за мир, проведена преди 25 години от Папа Войтила.
Молитвеният ден носи заглавието „Поклонници на истината, поклонници на мира” и ще носи духа на поклонничество, тъй като „всяко човешко същество е поклонник в търсенето на истината и доброто”, а вярващият „винаги пътува към Бог”. По пътя към истината се срещат вярващи от другите религии или представители на културата и науката, които „усещат общата отговорност за каузата на мира в света. Дълбокият смисъл на този четвъртвековен път от Асизи 1986 до Асизи 2011 обяснява държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне, в публикация на ватиканския ежедневник Осерваторе Романо:


*********
На 25 януари 1986, в проповедта си по време на Светата Литургия, отслужена в Базиликата Свети Павел извън градските стени, Блажен Йоан Павел II призова, в контекста на Световната година на мира обявена от ООН, не само католиците или вярващите в Христос, а и принадлежащите към различните религии в света и към всички хора с добра воля да отправят заедно настоятелна молитва за дара на мира. “Светият Престол желае да спомогне за създаването на едно световно молитвено движение за мир, преминаващо границите на отделните народи и включващо вярващи от всички религии, за да обгърни целия свят” (Insegnamenti di Giovanni Paolo II, 1986, vol. i, p. 198).

По същия повод, Папата обяви желанието си да насърчи организирането на една специална среща, която да се проведе в Асизи, отворена към лидерите на Църкви и християнски общности и основните световни религии.

Световният молитвен ден за мира в Асизи – 27 октомври 1986 г.
Онова, което първо привлече вниманието и въображението на мнозина беше да видят събрани заедно, може би за първи път в историята, многобройни членове на основните религии в света. При един по-внимателен поглед, обаче, можеше ясно да се разберат проницателните намерения, водили големия Папа в това начинание: на първо място, намерението да се подчертае присъщото духовно измерение на мира, всред един културен климат, склонен да маргинализира религиозния феномен. Компонентите на мира са многобройни и изграждането му със сигурност изисква ангажираността в полето на политическата, социалната, икономическата сфера, отстрана на правителства, международни организации, граждански общества. Въпреки това, остава вярно, че мирът е приоритетна и фундаментална реалност, която бива изградена, първо и основно в сърцата и която се ражда от най-висшите човешки стремежи.

На второ място, събирането на лидерите на различните религии, постави всеки един от тях пред отговорността да преведат техните специфични религиозни вярвания, на лично и общностно ниво за ефективното изграждане на мира. Добре известно е, че в историята религиозната принадлежност често е манипулирана, като елемент на конфронтация и конфликт.

Срещата от 1986 г подчерта значението на три духовни елемента, присъстващи, макар и в различни форми, в почти всички религиозни традиции: молитва, поклонничество и пост.

Йоан Павел II обясни ясно смисъла на това събиране заедно за съвместна молитва: "Фактът, че сме се събрали тук, не предполага намерението за търсене на религиозен консенсус помежду ни или за преговаряне относно религиозните ни убеждения. Не означава също, че религиите могат да бъдат примирени посредством общата им ангажираност в един земен проект, който превъзхожда всички тях. Нито пък е едно отстъпване на религиозните вярвания пред релативизма”. (Insegnamenti di Giovanni Paolo II, 1986, vol. ii, p. 1252).

Тази последна точка е от първостепенно значение: релативизмът или синкретизмът, в крайна сметка унищожават, а не усилват значимостта на особеностите на религиозния опит. Този аспект се завръща за обсъждане и по-късно, също поради някои повърхностни тълкувания, които не лисват на тази първа среща в Асизи. В писмо до епископа на Асизи по случай двадесетата годишнина от събитието, Папа Бенедикт XVI припомни, че "е необходимо [...] да се избегнат ненужни обърквания. Ето защо, дори когато се съберем заедно, за да се молим за мир, тази молитва трябва да се извършва съобразно спецификата на различните религии. Това беше решението през 1986 г. и това решение трябва да остане валидно и днес. Сближаването на различията не бива да даде впечатлението за изпадането в този релативизъм, който отрича самия смисъл на истината и възможността за постигането й". (Послание към Монс Доменико Сорентино, 2 септември 2006 г., Insegnamenti di Benedetto XVI, 2006, vol. ii, p. 190).

Това е правилното тълкуване на "духа на Асизи", който често бива призоваван в контекста на различни инициативи за диалог и среща между членове на различните религиозни традиции, увеличили се значително след срещата от 1986 г., която, от своя страна, остава едно уникално събитие, върховен момент на духовно споделяне, живян в простотата и братството, така типични за Свети Франциск, които и днес са живи в неговия роден град.

Затова бе спонтанна реакцията отново да погледнем към Асизи в един така деликатен и драматични момент в най-новата история, като терористичните атаки на 11 септември 2001 година.

В началото на новото хилядолетие, може би точно в момента, когато след края на разделението на света на противостоящи блокове, очакването за началото на една ера на по-голямо спокойствие бе по-силно от всякога, заплашителни облаци изведнъж се появиха и замъглиха надеждите на много хора.

Йоан Павел II отправи нов призив към лидерите на християнските общности и религиите в света, събрани в града на Свети Франциск, не само решително да осъждат фундаменталисткия тероризъм от името на всички религиозни хора, но и да свидетелстват, че религиите като такива се ангажират да насърчават атмосферата на мира, справедливостта, и братство, в света и че те не възнамеряват да се оставят да бъдат манипулирани в услуга на сблъсъци между нациите, народите и културите.

"Искаме да се съберем заедно, особено християни и мюсюлмани, за да обявим пред света, че религията никога бива да се превръща в източник на конфликти, омраза и насилие" (Ангел Господен, 18 ноември 2001 г., Insegnamenti di Giovanni Paolo II, 2001, vol. ii, p. 757). Папата призова всеки да се подготви за тази среща с ден на пост, който нарочно беше предвиден за периода в края на месеца на Рамазана.

Световният молитвен ден за мира в Асизи - 24 януари 2002 г.
Онова, което отличи общата молитва на различните религии в света от тази през 1986 г. бе тържественото ангажиране в служба на мира. Всяка религиозна група можеше да се моли в подходящо обкръжение, във францисканския манастир, а християните се събраха в долната църква. Тези решения, бяха продиктувани от желанието, споделяно от всички, да не се предоставя претекст за неправилни тълкувания на срещата на хора, принадлежащи към различни религии.

По време на общата среща на площад Свети Франциск, бяха представени свидетелства на мира, а в следобедните часове тържествено бе провъзгласено решението, прието от всички присъстващи, чийто текст и днес е актуален: в него се осъждат насилието и тероризма, противопоставени на автентичния религиозен дух, демонстрира се волята да се образова в почит и взаимно уважение, да се насърчава културата на диалог между хората и народите, да се живее срещата с различието на другите като възможност за по-добро взаимно опознаване. Той потвърди готовността за прошка, ангажиментът за преодоляване на грешките и предразсъдъците на миналото, грижата за бедните и отхвърлените. Текстът завършва с призив към лидерите на народите, да положат усилия да се изгради и укрепи един солидарен и мирен свят на основата на справедливостта.

Осъждането на насилието и тероризма извършени в името на религията въведе в междурелигиозната среща един елемент, който вероятно не беше нов, но беше живян тук с особена интензивност: а именно необходимостта за пречистване, което всяка религиозна традиция трябва предприеме пред останалите религии и пред света. Религията също е изложена на последиците от злото и греха и може да бъде обезобразена от тях. Събирайки се заедно, означава също да бъдем готови да си простим едни други и да очистим начина по който живеем религиозността си. Прегръдката на мира между присъстващите с която приключи срещата през 2002 г., е красноречив израз на това желание.

Защо се връщаме обратно в града на бедняка от Асизи след 25 години от историческата първа среща в Асизи?
Отговорът е прост. Светът се променя, но стремежите на човешкото сърце остават. Днес повече от всякога религиозното измерение се разкрива като един незаменим елемент за защитата и насърчаването на мира.

Папа Бенедикт XVI призовава отново лидерите на църкви, християнски общности и на основните религии в света да не забравят събитието от 1986 г., което разкри нова ера в отношенията между хората от различните религии; позволи на всеки да осъзнае, че съобразяването с другия е необходимост, която никой религиозен човек не може да пренебрегне.

Разбира се, новата среща не цели само да припомни миналото, но също така да даде поглед към бъдещето. Какви са предизвикателствата пред които са изправени вярващите днес във връзка с изграждането на мира? Какъв принос всеки човек и всяка религиозна традиция могат да предложат, според конкретното и място на действие, за каузата на справедливостта? И обратно, какъв стимул може да се получи при изграждането на по-справедлив и обединен свят от изповядващите различна от собствената вяра и дори от ония, които не изповядват никаква религия, но се чувстват ангажиран с тази благородна кауза?

Темата, която Папата посочи за честването на деня - "Поклонници на истината, поклонници на мира" - ясно показва посоката в която ще поеме срещата на 27 октомври 2011 година.

Затова, преди всичко, желаем всички заедно да вървим по общия път, който е човешката история. Да потвърдим, че сме поклонници, означава да признаем, че все още не сме постигнали целта, или по-скоро, че тя винаги ни надминава, давайки по този начин смисълът на нашето пътуване. Всеки човек с добра воля се чувства "поклонник на истината": чувства, че върви напред, защото съзнава, че истината винаги го надминава.

Оттук се поражда и мотивът за легитимния избор характеризиращ предстоящата среща, а именно да бъдат поканени в Асизи личности от света на науката и културата, които се определят за не-религиозни. И това не е само поради факта, че изграждането на мира е отговорност на всички, вярващи и невярващи. По-дълбоката причина е, че ние сме убедени, че позицията на човек, който не вярва, или изпитва трудности да повярва, може да изиграе оздравяваща роля за религията, като например да помогне да се открие съществуваща дегенерация или неистинност. Следи от този начин на "просветление", правилно разбрано, присъства и в библейската традиция, която е силно критична към начините на поклонение, които не приближават, а по скоро отдалечават от Бог.

Като християни ние изповядваме че сме получили в Христос пълното откровение на Божия лик, знаем че този дар на спасението е предназначен за всички хора и желаем пламенно любящият план на Отца да се прояви и реализира в своята пълнота. Знаем добре обаче , че никога не можем да изчерпим дълбините на тайната на Христос. Освен това, ние признаваме, че нашата слабост може понякога да замъгли величието на съкровище, което ни бе разкрито като го прави така по-трудно за разбиране. Когато приемем истината като дар обаче, ние можем да се чувстваме спътници на всеки мъж и жена.

Срещата в Асизи ще премине в съзвучие с тези елементи, които характеризираха първата среща преди двадесет и пет години: молитва, пост, поклонение.

Молитвата ще бъде живяна основно в тишина и вътрешно осмисляне, които бяха предпочетени пред обществените форми на молитва на всяка традиция, в съответствие с това, което вече се случи на срещата от 2002 година. Волята да се избегне дори само чувството за релативизъм не е само загриженост от страна на католиците и е особено разбираема в днешния културен контекст, който често е неподатлив на въпроса за истината и поради това склонен към едно равнодушно представяне и обезсмисляне на религиозния феномен. Това обаче не намалява дълбокото убеждение, че молитвата остава съществен принос, който религиозните хора могат да дадат за каузата на мира. Папа Бенедикт XVI ще предстоятелства, молитвено бдение за мир с вярващите от диоцеза на Рим, в нощта преди срещата и призовава епископите и вярващите от целия свят да се присъединят към него.

Вторият елемент от срещата e постът, който ще бъде частично прекъснат единствено от скромен обяд с който да се подчертае братството сред присъстващите. Постът ще бъде израз на покаятелното измерение, което срещата иска да приеме: убеждението, че трябва винаги да е налице готовността за пречистване.

Накрая елементът на поклонение ще бъдат символизиран от пътуването на делегациите с влак от Рим до Асизи и от слизането в следобедните часове, на всички участници, до базиликата Санта Мария дели Анджели на историческия площад, свидетел на закриването на предишните срещи. Ще вървим заедно по улиците на Асизи, както вървим заедно всеки ден по улиците на света и по пътищата на историята. Ще осъзнаем себе си като поклонници на истината, поклонници на мира, ангажирани да бъдем строителите на един по-справедлив и солидарен свят и сме наясно, че тази задача е непосилна за скромните ни и ограничени възможности и трябва да бъде измолена свише. С тези чувства, се подготвяме да отговорим на призива на Папа Бенедикт XVI и да се върнем в Асизи.

bp/ oss.rom








All the contents on this site are copyrighted ©.