Евангелизацията на азиатския континент в мисионерските намерения на Папата за месец септември

„Нека християнските общности в Азия да възвестяват Евангелието с плам, като свидетелстват неговата красота с радостта на вярата”. Това е мисионерското молитвено намерение на Бенедикт ХVІ за месец септември. В него Папата се спира на важността от евангелизацията в азиатския континент. В Азия християнството е малцинство, а общностите са разпръснати по цялата територия на континента, те са числено незначителни в сравнение с малцинството от вярващите изповядващи будизма.

********
"Църквата във вашите страни е постигнала забележителен напредък от времето, когато първите мисионери пристигнаха в региона, преди повече от четиристотин години и от завръщането им в Монголия само преди петнадесет години. Този израстване се дължи в немалка степен на изключителното свидетелство на корейските мъченици и на всички мъченици в цяла Азия, които останаха непоколебимо верни на Христос и Неговата Църква. Твърдостта на техните свидетелства говори красноречиво за основната идея на общението, което обединява и съживява църковния живот във всичките му измерения.

Многобройните призиви на Свети Евангелист Йоан да пребъдваме в любовта и истината на Христос, пробуждат образа на сигурно и безопасно място за обитание. Бог пръв ни обикна и ние, привлечени към Неговия дар на живата вода, “отново и отново пием от автентичния извор, който е Исус Христос от чието пронизано сърце избликва любовта на Бог” (Deus Caritas Est, 7). Въпреки тов, Свети Йоан настоява пред своите общности да останат в тази любов, защото някои от тях, още тогава са били подлъгани и разсеяни от неща, които водят до вътрешно отслабване и в крайна сметка до откъсване от общението на вярващите.

Това насърчение да останат в Христовата любов също днес има специално значение за вас. Вашите доклади потвърждават наличността на съблазънта на материализма и негативните ефекти на секуларисткия манталитет. Когато мъжете и жените се отдалечат от място, където пребивава Господ, те неизбежно започват скитат в пустинята на индивидуалната изолация и социалната раздробеност, защото "само в Словото станало плът, тайнството на човека наистина се появява в яснота" (Gaudium et Spes, 22).

Скъпи Братя, от тази перспектива става ясно, че за да бъдете действени пастири на надеждата, вие трябва да се стремите да гарантирате, че връзката на общението, която обединява Христос с всички кръстени, е опазена и живяна като център и сърце на Църквата (вж. Ecclesia in Asia, 24). С очи отправени към Господа, вярващите трябва да подражават на призива на вяра, отправен от мъчениците: “Ние познахме любовта, която Бог има към нас и повярвахме в нея” (1 Йоан 4,16). Такава вяра е подкрепяна и подхранвана от една продължаваща среща с Исус Христос, който идва при мъжете и жените посредством Църквата: знакът и тайнството на общение с Бог и единение между всички хора (вж. Lumen Gentium, 1). Врата към тази тайна на общението с Бог е Кръщението. Това тайнство на въведението, което не е социален ритуал или приветствие в дадена общност, е Божие начинание. (вж. Rite of Baptism, 98). Преродените посредством водите на новия живот влизат през вратите на Универсалната Църква и са въвлечени в динамиката на живота на вярата. Ето защо, дълбокото значение на това тайнство подчертава нарастващата загриженост, че не малко от многобройните възрастни, влизащи в лоното на Църквата във вашия регион всяка година не успяват да живеят поетото задължение за "пълноценно участие в литургичните служения, които са... право и задължение по причина на ... Кръщението". (Sacrosanctum Cncilium, 14). Насърчавам ви да гарантирате, особено посредством една радостна мистагокига, че "пламъкът на вярата" е съхраняван "жив в сърцата" (Rite of Baptism, 100) на новопокръстените.

Думата общение се отнася разбира се и до Евхаристичния център на Църквата, както Свети Павел красноречиво ни учи (вж. 1 Кор 10:16-17). Евхаристията вкоренява нашето разбиране за Църквата в съкровената среща между Исус и човечеството и разкрива източника на църковното единство: Христовият себедаряване, което ни превръща в Негово тяло. Възпоменанието на Христовата смърт и възкресение в Евхаристията е “върховното сакраментално проявяване на общението в Църквата” (Ecclesia de Eucharistia, 38), посредством което местните църкви се оставят да бъдат привлечени в отворените обятия на Господа и подсилени в единството на единното Тяло (вж. Sacramentum Caritatis, 15).

Вашите програми, насочени да подчертаят значението на Неделната Литургия трябва да бъдат пропити със солиден и стимулиращ катехизис за Евхаристията. Това ще благоприятства обновеното разбиране на автентичния динамизъм на християнския живот сред вашите вярващи. Присъединявам се към вашия призив отправен към миряните - и по- специално към младите хора във вашия регион - да изследват дълбините и ширините на нашето Евхаристично общение. Събрани всяка неделя в дома Господен, ние сме погълнати от Христовата любов и истина и упълномощени да донесем надежда на света".

bp/ rv