2011-09-03 12:13:04

Ватиканското издателство LEV публикува катехистичните беседи на Бенедикт ХVІ за Църковните Учители


Ватиканската издателска къща LEV публикува последният том от поредицата съдържаща катехистичните беседи на Бенедикт ХVІ посветени на Учителите на Църквата. Става въпрос за 11-та глава на онази „библиотека”, която от няколко години, по време на генералните аудиенции, Папата запълва, започвайки от Апостолите, преминавайки през Отците на Църквата до учителите и писателите – мъже и жени – от Средновековието. Пътешествие, към което сега се прибавят главните действащи лица в катехизисите изнесени през първите месеци на настоящата година, сред които някой велики фигури на християнството от ХVІ и ХVІІ век.

Единствената светица, най-близка до нашите дни, с която Бенедикт ХVІ закри на 6 април т.г своята лична „галерия” посветена на Църковните Учители, е Света Тереза от Лизьо, живяла през ХІХ век. Всички останали са от живели 300 или 400 години преди нея. Една трудна за Църквата епоха, тази на лютеранската реформа и на Трентският събор, белязана от болезненото разделение между католици и протестанти. Между февруари и април т.г, Бенедикт ХVІ начертава профилите на „великите” личности, които преминават през този етап: Тереза Авилска, Свети Йоан Кръстни, Свети Франциск Салски, Свети Алфонсо Мария де Лигуори. Но също и други три по-малко известни личности, обединени с предишните посредством „един период в който – по причина на протестантската Реформа – се наблюдава често надмощието на един „риторичен гняв”: трима Църковни Учители, които се отличават с тяхната интелигентност на вярата, и по-специално, със смелостта на тяхната кротост:

В началото на февруари, Бенедикт ХVІ говори за свети Пиетро Канизио, холандски йезуит, който през втората половина на ХІV век, отвежда посланието на Христос в сърцето на протестантството, Германия, отличавайки се с един добре оформен стил:

„В един исторически момент на силни конфесионални противоречия, той избягва грубостта и реториката на гнева – нещо рядко за онова време в споровете между християни от едната и другата страна – имайки за цел единствено представянето на духовните корени и оживотворяването на вътрешното тяло на Църквата”. (9 февруари 2011)

Пиетро Канизио говори на хората с проста яснота, поставяйки на преден план важността от всекидневната молитва, неделната Литургия, т.е на един християнски живот, чийто център е Исус. Не по-различно е проповядването на Свети Роберто Белармино, с двадесет години по-млад от Пиетро Канизио, който ще достигне до кардиналския сан без да се отдалечи от вярващите в диоцеза на които разказва винаги за „безкрайната доброта на Бог”:

„Той избягва всякакво полемично и агресивно поведение към идеите на Реформата и използвайки аргументите на разума и Традицията на Църквата, илюстрира ясно и ефикасно католическата доктрина... „Неговото проповядване и вероучение, пропити от поученията на Свети Игнации Лойола, са насочени към съсредоточаването на силите на душата към Господ Исус, силно обичан, подражаван и познат”. (23 февруари 2011)

През 1602, годината в която Роберто Белармино става архиепископ на Капуа, във францинсканския орден на отците Капуцини е избран за главен настоятел един друг бъдещ светец, Лоренцо от Бриндизи. Също и той, припомня Папата, се разкрива един истински „миротворец”. Неговата кротост в поведението и говоренето, го прави обичан, но преди всичко прави резултатен призива, който отправя към християните: „последователност” в живота с „изповядваната вяра”. Силата на Свети Лоренцо от Бриндизи, посочва Папата, се ражда от силната и ревностно съхранявана молитва. Всичко това, го прави опазва от опасността за прекален активизъм, от който трябва да се пазят съвременните християни, включително и свещениците:

„Също и днес новата евангелизация се нуждае от добре подготвени апостоли, усърдни и смели, за да може светлината и красотата на Евангелието да надделеят над културните течения на етическия релативизъм и над религиозното безразличие. Само така различните начини на мислене и действие могат да бъдат превърнати в истински християнски хуманизъм”. (23 март 2011)








All the contents on this site are copyrighted ©.