Ехо от СМД в Мадрид

„Безценен дар за Църквата”, „водопад от светлина”, „вълнуващо църковно събитие”: с тези думи Бенедикт ХVІ определи ХХVІ Световен Младежки Ден, който се проведе в Мадрид от 18 до 21 август с участието на повече от 2 милиона младежи от петте континента на планетата. Многобройни са моментите и спомените от този световен форум, които ще останат завинаги в сърцата на милионите млади хора, сред които бяха и младежи от България. Пред Радио Ватикана младите католици от България споделят техния опит от срещата и спомените, които ще носят винаги в сърцата си.

*******
Антони Захариев, 24 години, енория „Успение Богородично”, София
"Това беше първата световна младежка среща , на която имах възможността и радостта да присъствам. Ако трябва да опиша изживяното с три думи, то те са емоции, молитви и благодати. Радвам се, че младежите от България имахме възможност да се опознаем и да бъдем сплотени и задружни в Мадрид. През първите дни имахме катехизис, който беше воден монс. Христо Пройков. Проповедите му ми дадоха много теми за размисъл - за живота ми на християнин и за начина, по който се моля и съм благодарен. Там в Мадрид и по пътя ни, хора от цял свят ни посрещаха с толкова много щастие, радост и любов, че и ние започнахме да пеем, да танцуваме и да даряваме любов. В събота, когато отидохме на поляната за всички ни започнаха изпитанията. Несгоди - като жега и буря, но с молитви и песни - нищо непреодолимо. С радост, молитви и отворени сърца посрещнахме Папа Бенедикт и участвахме в съботното бдение и неделната литургия.

Благодарен съм за всичко което преживях на монс. Христо Пройков, на всички участвали и подготвили срещата в Мадрид, на свещениците, които ни съпровождаха и бдяха над нас и разбира се на всички младежи, с които имах възможността да изживея и да изпитам любовта на Бог и неговите благодати. Световната младежка среща за мен не свършва - всичко започва от там. Надявам се с благословията на нашите трима епископи да направим подобна среща на младежите в България".

Мария Лесова, 30 години, енория "Св. Михаил Архангел", Раковски
"От мое име, и сигурна съм - от името на всички участници, споделям огромната радост, която изживяхме, имайки честта да присъстваме на Световната младежка среща, която тази година се проведе в Мадрид, Испания.

Тръгнахме, вдъхновени, че ще станем част от голямото множество младежи - католици, обединен, силни в общата ни вяра в Исус Христос, търсещи упование, намиращи надежда, бяхме щастливи заедно!

Доказахме на себе си и на света, че вярата ни е жива и вечно млада - че това не е мода или нещо преходно, а е истината!

Един голям поклон на монс. Христо Пройков за прекрасните беседи и проповеди, които ни изнесе по време на престоя ни в Мадрид, като ни напътстваше духовно, разясняваше ни отделни аспекти от вярата, за да можем да бъдем още по-добри християни.

В заключение - завърнахме се по-богати духом, получили много благодати и божие благословение, дадено ни от Главата на Римокатолическата църква - Папа Бенедикт ХVІ. Предаваме го и на всички Вас - близки и приятели, познати и непознати!
Да живеем на дело вярата си и да я разпространяваме!".

Богуслав Бейков, 21 години, енория „Дева Мария на Броеницата”, Велико Търново
"Световната младежка среща беше изключително силно и дълбоко духовно изживяване. В духа на общение и единство с милионите поклонници от цял свят всички изживяхме едно вътрешно израстване във вярата. Благодарение на безупречната организация на събитието и помощта на всички доброволци посред общото въодушевление и радост ние успяхме напълно да се насладим на всички предоставени ни възможности за посещение на забележителности и религиозни обекти. А самият Ден на младежта и срещата с папата бяха като католически Woodstock, само че по-добре.

Нещо, което най-вероятно не би било възможно при никакъв друг вид мероприятие, е толкова много младежи от цял свят на средна възраст 18-19 години да се съберат на едно място и въпреки пълната свобода, която имат, да не се стигне до никакви проблеми с дисциплината, непристойно поведение или други инциденти. Трудно е да си го представим особено в България, но авторитетът на свещеника или сестрата отговорни за дадена група от деца, религиозното възпитание и културата на католици осигуриха безаварийното протичане на срещата.

Трудно е да си католик или дори вярващ в България. Всеки от нас, а особено по-младите вярващи, често се чувстват изолирани или различни всред 7 милиона души, които на практика в по-голямата си част са атеисти. Но ако ние се чувстваме самотни в България, то на срещата сред 2 милиона наши братя и сестри от целия свят и още стотици милиони, които не бяха дошли, всеки от нас имаше възможност да усети и види тази любов и общение в Христа, за които в България само сме чували и в които вярваме. Именно това беше най-големият дар за нас. Едно съвременно чудо, което остава в човек до края на живота му и е източник на сигурност и сила във вярата".

Цветелина Йонкова, 21 години, енория “Св. св. Кирил и Методий" , Свищов Това е първата ми световна среща и опитът от него ще е незабравим за мен. Когато пристигнахме в Испания прекарахме няколко дена в Барселона и Сарагоса. Там посетихме много интересни места и присъствахме на прекрасни литургии, някои от които бяха на различни езици, например в известните базилики Саграда Фамилия и Нуестра сеньора дел Пилар. След това отпътувахме за Мадрид. Там се настанихме при отците пасионисти, където прекарахме също няколко дни, като единият прекарахме заедно с всички младежи /околко 600/, които бяха в това училище - имахме молитва, забавни игри, презентации и литургия с отец Отавиано, главния настоятел на Пасионистите.

Дойде и моментът в, който се отправихме към Куатро Виентос, мястото на бдението и литургията с Папата. Вървяхме няколко километра пеша. Беше много горещо—над 40 градуса. Когато пристигнахме, вече имаше много поклонници там. Когато се насочихме към нашата зона, ни казаха че вече е заета и трябваше да отидем в друга, която беше много далеч от сцената, виждахме я на екран. Бяхме разочаровани и тъжни от този факт, но по-късно разбрахме, че не това е най-важното. Преди да дойде Папата, забелязахме, че на небето има тъмни облаци. По време на речта му, започна да вали и духа вятър силно. Започнахме да се молим и дъжда малко по малко спря. Имахме спокойна нощ. Той каза, че нашата сила е по-силна от дъжда, че с Исус ще преодоляваме трудностите винаги. И наистина, ние не бяхме изплашени. Мисля, че тези думи ще ни дават сила, когато сме в трудност. Продължихме с Обожаване, в което центърът разбира се беше Исус. На сутринта беше заключителната част на срещата - литургията, по времето на която се развяваха хиляди флагове, с всички тези хора бяхме заедно в Христа.

Благодарна съм на сестра Франческа и о. Патрик, защото те направиха и невъзможното, за да можем да отидем на това приключение. Не мога да изразя с думи всички емоции чувства, които изпитах там. Това бяха дни на възможност, дар и радост за всички, които присъствахме.