СМД в Мадрид стимулира опознаването и обмяната на духовен опит между италиански и български младежи

Християнско общение, но не на висши структурни нива, конференции и изказвания, а един срещу друг, очи в очи и с едно сърце, споделяйки общи ценности и опит във вярата. Това е желанието на младите католици от италианската енория „Пресвято Сърце Исусово” в Падуа. Енорията участва в СМД в Мадрид с малка делегация, която отнесе насърчението на Папата: завръщайки се към нормалния си начин на живот, да запазят в сърцето си радостния опит и да израстват ежедневно в себедаряването към Бог и към другите. С тези намерения тече подготовката за младежка среща през 2012 в България, която е поверена на група младежи от енорията. Техен ръководител е дон Лоренцо Чели, заместник-енорист:

*********
„Имаме нужда да се опознаем. Имаме нужда да говорим за Исус и как Той влияе и променя нашия живот. Може би точно това липсва на италианските младежи. Много често смятаме, че нашата вяра е частен въпрос. Държим я строго заключена в сърцето си, но не я споделяме. Тоест, не я свидетелстваме. Затова искаме да се научим от другите да свидетелстваме и споделяме християнската вяра, както ни казва самия Исус. Опитът от СМД в Мадрид бе добър случай за това”.

Дон Лоренцо говори и за предстоящата младежка среща през лятото на 2012 в България:

„Идеята за такава среща дойде при срещата ни с отец Димитър Димитров от гр. Раковски и има за цел да подкрепи инициативите на младите в неговата енория. Нашият опит идва от традицията на движението Католическа дейност, но има нужда от нов въздух и най-вече да преоткрие своето дълбоко духовно призвание. Убедени сме, че посещението и размяната на опит с братската църква в България, която има дълбока духовност, може да ни донесе само добро. Мисля, че с нашия натрупан опит през годините можем да бъдем полезни на църковната действителност в България, за да предадем ентусиазма и радостта, които са наша отличителна черта. Това е първата ни инициатива с България и я виждам, като начин за изграждане на братството между нас. Като един мост между Изтока и Запада.

През 2012 се навършват десет години от посещението на Йоан Павел ІІ в България, който беше един от най-ентусиазираните градители на този духовен „мост”...
Тази годишнина е особено важна за Църквата в България, но също и за италианските младежи, защото Йоан Павел ІІ е пример за святост и един голям духовен баща. Нашият проект се осъществява именно през тази годишнина, което означава че ще бъде под неговото небесно покровителство. Тази година Папа Бенедикт ХVІ обяви Йоан Павел ІІ за Блажен и го предложи като пример за святост на всички християни. Това е и моето пожелание към моята енорийска общност и към младежите от гр.Раковски - да вървим заедно по пътя на светостта”.

Първата стъпка на енорията в Падуа към опознаването и братското общение е осемдневно поклонничество през септември из православните манастири в България: от Троян и Велико Търново, през Бачково, Копривщица до Бояна и столичния храм „Александър Невски”. За това първо поклонничество на енорията до България говори дон Виторио Гобин, енорийски свещеник на църквата „Пресвято Сърце Исусово”:

„Идеята е отдавна и дойде след моето поклонничество по стъпките на Свети Павел в страните, където Апостола е разгласявал Евангелието. Тогава се породи желанието да опознаем не само християните от католическата, но също и от братската православна църква и разберем как могат да съжителстват икуменически. Така се роди проект, който осъществяваме заедно с асоциацията AES в Падуа, която добре познава българската действителност, тъй като повече от десет години осъществяват хуманитарни и образователни проекти в Никополската епархия. Решихме да опознаем църковната действителност в България, както католическата, така и православната, първоначално чрез поклонничество из православните манастири и младежка среща между български и италиански младежи, която подготвяме за лятото на 2012.

Какво казвате на италианските католици преди да посетят една православна страна, като България?
Смятам, че трябва да преодолеем много предразсъдъци в историята и у нас самите и опознаем действителността. Необходимо е да се доближим до хората, църквите и общностите, което е първото нещо. Другото е познанието, което е средство за духовно израстване и обмяната на опит. Искам да подчертая, че нашето поклонничество е продиктувано не от любопитство, а от желанието за общение с нашите братя от България”.

Димитър Ганчев