Църквата чества празника на Света Едит Щайн. Папата: мъченица на нашето време намерила в Кръста истината и надеждата

На 9 август Католическата църква чества литургично Света Тереза Бенедета на Кръста, позната със светското име Едит Щайн, покровителка на Европа, заедно със Света Бригита и Света Катерина Сиенска. Тя е еврейка от немски произход и философ. Приема християнството през 1921 след като прочита автобиографията на Света Тереза Авилска, а по-късно постъпва в Ордена на сестрите Кармилитки. Умира през 1942 в концентрационния лагер Освиенцим заедно със своята сестра Роза. Неведнъж в своята поучителна власт Бенедикт ХVІ се спира на тази изключителна мъченица за вярата. Трогателни са думите му за нея, произнесени по време на историческото му посещение в лагера Освиенцим през май 2006.

Света Тереза Бенедета на Кръста „преминава мрачните времена на Втората световна война, без да губи никога от погледа си надеждата, Бог на живота и любовта”, посочва Бенедикт ХVІ на молитвата Ангел Господен на 9 август 2010. Тя е мъченица на нашето време. Мъченица, защото последва Господ до край и по този начин победи омразата и насилието. Едит има възможността да избяга от нациските преследвания, но не иска да предаде своя народ: независимо, че приема християнствтото тя се чувства дъщеря на Израел и иска да сподели неговата съдба до край:

„Като християнка и еврейка, тя приема да умре заедно със своя народ и за него. Немските граждани, които по онова време са депортирани в Освиенцим-Бухенвалд и които умират тук, са виждани като „измета на нацията”. Днес ние с благодарност ги признаваме като свидетели на истината и доброто, което дори и в нашия народ не бе залязло. Да благодарим на тези хора, че не се подчиниха на силата на злото и сега стоят пред нас като светлини в тъмната нощ”.

Едит Щайн, ученичка на известния немски философ Едмунд Хусерл, е жена търсеща истината, която намира в Кръста на Христос. Само взимайки Кръста, е нейното поучение, "можем да приемем волята на Господ, дори и пред най-ужасните страдания". „Да вземеш кръста си – посочва Папата на Ангел Господен от 20 юни 2010 – означава да полагаш усилия за побеждаването на греха, който възпрепятства пътя към Бог; означава всекидневно да приемаш Божията воля, да укрепваш вярата преди всичко пред проблемите, трудностите и страданията”:

„Това бе свидетелството по време на нацисткото гонение на Света Едит Щайн. От Кармил в Кьолн през 1938 г. пише: „Днес разбрах какво означава да си годеница на Господа под знака на кръста, въпреки че никога не може да се разбере напълно, защото е тайна.. Колкото по-тъмно става около нас, толкова повече трябва да отворим сърцето си за светлината, която идва свише”. (Избора на Бог. Писма (1917-1942)

Едит Щайн, както Свети Максимилиан Колбе, който също е жертва на нацизма, ни откриват логиката на мъченичеството: Христовата смърт, неговата върховна жертва от любов":

"Това е логиката на житното зрънце, което умира за да даде живот (Йоан 12,24). Исус е житното зрънце, които дойде от Бог, божественото житно зрънце, което пада на земята, разчупва се и умира. Оттук, посредством тази смърт се открива и дава плод по света". (Генерална аудиенция, 11 август 2010)

"Четейки живота на мъчениците - посочва Бенедикт ХVІ - ние ще останем удивени от спокойствието и смелостта с които се изправят пред страданията и смъртта". Благодатта Божия, подчертава Папата, "не премахва или задушава свободата на мъчениците, а по-скоро обогатява и въодушевява":

"Мъченикът е свободен човек: свободен пред силите на света. Той е свободен човек, който дарява на Бог целия си живот и в един върховен жест на вяра, надежда и любов се поверява в ръцете на своя Създател и Изкупител. Жертва собствения си живот, за да бъде приобщен изцяло към Кръстната жертва на Христос. Мъченичеството е върховен акт на любов в отговор на необятната Божия любов". (Генерална аудиенция, 11 август 2010)

„Светът е завладян от огнени пламъци – пише Едит Щайт през мрачния период на нацизма – борбата между Христос и антихриста се ожесточи, затова ако застанеш на страната на Христос, може да ти бъде поискано да жертваш дори живота си. Съзерцавай Господ, който виси пред теб на кръстното дърво, защото бе послушен до смъртта на Кръста”. За светицата Кръста е „единствената надежда”:

„Християните не възхваляват който и да е кръст, а онзи Кръст, който Христос освети със своята жертва, плод и свидетелство на необятна любов. На Кръста, Христос проля всичката си кръв, за да освободи човечеството от робството на греха и смъртта. Затова, от знак на проклятие, Кръста се превърна в знак на благословия, от символ на смъртта във върховен символ на Любовта, която побеждава омразата и насилието и поражда вечния живот”.

svt/ rv