Исус хляб на живота: неделна проповед от монс. Стефан Манолов

ХVІІІ неделя през годината

"И всички ядоха и се наситиха"
(Мат. 14, 13-21)

Евангелието за ХVІІІ неделя през годината ни представя откъса за умножаването на хляба и рибата. Огромно множество хора следва Исус в пустинята, за да слуша Неговите поучения, но няма храна за да се насити и е уморено. Учениците го съветват да разпусне хората, за да отидат в близките села и да си купят прана. Но Исус се смили над тях… Евангелският разказ коментира монс. Стефан Манолов, генерален викарий на Софийско -Пловдивския диоцез:

********
Учениците казват на Исуса: “Разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна” (Мт. 14, 15). Вероятно след дългия ден и след тъжната вест за смъртта на Иван Кръстител те са били обременени и уморени. Но хората търсят Исуса, събират се, напират… Все пак учениците не показват пред хората своето лошо настроение и умора, но изтъкват обстоятелствата: късно е, хората са гладни, трябва да си купят нещо. Пък и болните вече са изцелени, а и Исус има нужда от спокойствие В крайна сметка учениците показват на Исуса една част от изкушението, с което той вече се е сблъскал в пустинята: “Кажи тези камъни да станат на хлябове” (Мт 4, 3). Не съществуват ли и днес подобни нападки срещу Църквата, от която се изисква да действа като социална институция и да реши множеството проблеми с бедността, безработицата, бездомността… А ние, вместо да се вслушваме в Евангелието, обикновено се оправдаваме, че имаме само няколко риби и хляба. Ние няма да сме в състояние да решим всички проблеми, “защото сиромасите всякога ще имаме пред себе си” (срв. Мт 26, 11). Освен това, Евангелието никъде не говори за един по-добър свят, но за един нов свят, който не зависи от земните действителности, но от любовта между хората. В това отношение християнството е много по-задълбочено от всеки вид хуманизъм или филантропия.
Вероятно всички ние сме имали изкушението да си кажем: не приемай онзи досадник, избягвай съседката, която винаги разказва същите клюки, не се задържай с онзи колега, не обръщай внимание на онзи пияница или наркоман, не забелязвай онзи просяк… Освободи се от безинтересните неща, които само ти крадат времето и тровят нервите. И може би за това сме имали множество причини: липса на време и среда, здравословни проблеми, грижа за други хора, или просто – заслужена почивка.

Но заръката на Евангелието е да не изоставяме хората, които се нуждаят от нас. Исус казва: “Няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат”, а нашият отговор звучи: “Ние имаме тук само пет хляба и две риби” (Мт 14, 16-17). Това е животът, видян през призмата на Божието обещание към света: вземи малкото и знай, че всичко, което имаш е дар, и този дар с любов сподели с другите. От тук започва новият свят: не поставяме на преден план това, което имаме, но дара и любовта. Това означава да имаме търпение с другите, да им отделим малко време, да им вдъхнем надежда и да им окажем конкретна помощ. Всичко това изисква храброст да се избавим от страха да не изгубим и това малкото, което имаме; да преборим изкушението да влагаме средства само там, където си струва. Все пак Евангелието не е учебник по микро- или по макроикономика. То е Книга за срещата на Бога и човека чрез вярата. В основата е вярата, която е и предпоставка за солидарността. Ако нея я няма, всичко ще си остане само утопия.
Амин.