Църквата чества литургичния празник на Света Марта. Бенедикт ХVІ: активния живот да не лишава от вслушването в Словото Божие

На 29 юли Католическата църква почита литургично паметта на Света Марта. Сестрата на Лазар и Мария, определена от Martyrologium Romanum като тази, която приема Исус в дома си, намиращ се във Витания близо до Ерусалим. В Евангелията на преден план се откроява силната и вяра при смъртта на брат и Лазар, но образът с който най-често е свързвана е на жена заета с много неща, противопоставена на онези, които избират да спрат, за да слушат и да размишляват над Словото Божие.

Примерът, който Света Марта оставя на Църквата е на внимателното служение, на цялостното посвещаване на всичко онова, което е необходимо за приемането на Исус, посочва Бенедикт ХVІ в молитвата Ангел Господен на 18 юли 2010. Въпреки това нейното похвално старание има опасност да навреди на вътрешния и живот. Затова когато в желанието си да предложи на Учителя всяко удобство за почивка в дома и, Марта моли Исус да каже на сестра и Мария, да и помогне. Тогава Исус с любов и напомня онова, което е най-важно за живота:

„Марта, Марта – в това повторение на името и се долавя обичта на Исус към нея - ти се безпокоиш за много неща, но само едно нещо е необходимо. Мария избра по-добрата част, която няма да и бъде отнета". Думите на Христос са ясни: те не показват презрение към активния живот, а още по-малко към щедрото гостоприемство, а напомнят, че единственото нещо, което наистина е необходимо, е слушането на словото Господне, а сам Господ е там в този момент, в лицето на Исус! Всичко ще отмине и ще ни бъде отнето, но Словото Божие е вечно и дава смисъл на нашите ежедневни дейности”.

Размишлението на Папата посочва към основната характеристика на дейността на християнина, която трябва да бъдат белязана от любовта:

„... Човек трябва да отдаде време на домашните и професионалните си задължения, но той преди всичко се нуждае от Бог, който е вътрешната светлина на Любовта и Истината. Без любов, дори и най-важните дейности губят стойността си и не дават радост. Без един по-дълбок смисъл, всичко, което правим се свежда до безплодна и безредна активност. А кой ни дава Любов и Истина, ако не Исус Христос? Ето защо, трябва да се научим да си помагаме взаимно, да си сътрудничим, но преди всичко, трябва заедно да изберем по-добрата част, която е и винаги ще бъде нашето най-голямото благо”.

Ако от старанието на Марта се учим да не се губим в безброй задължения, които ни карат да забравим за любовта, то от нейната вяра при смъртта на брат и Лазар, ние научаваме, че само като изоставим нашата човешка сигурност, животът в Бог ще ни накара да станем свидетели на чудеса, които не сме предполагали, че са възможни.

bp/ rv