Бенедикт ХVІ: Христос и Апостолите трасират единството на Църквата

От края на миналата седмица Бенедикт ХVІ се намира в апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо край Рим, където ще прекара лятната ваканция. Както вече съобщи Ватиканския пресцентър, от 6 юли до 3 август всички генерални аудиенции на Папата, които провежда всяка сряда във Ватикана, ще бъдат преустановени. През тези шест години понтификат, чрез своите катехистични беседи на генералните аудиенции, Папа Бенедикт ХVІ очерта живота на Църквата и нейните главни действащи лица. Първият цикъл на своите беседи Светият Отец Папата посвети на Христос, Апостолите и първите свидетели на християнската вяра.

Веднага след избирането му за глава на Римокатолическата църква, Папа Бенедикт ХVІ разбра, че е необходимо да евангелизира отново забравилото се, недостатъчно формирано и често безразлично към Евангелието човечество. Това бе причината за учредяването и на новото ватиканско ведомство за Новата евангелизация. Така през март 2006 Бенедикт ХVІ започва от нулата евангелизацията на секуларизираното съвременно общество, насочвайки вниманието над срещата на Исус с рибарите при Галилейското езеро. Там, посочва Папата, се намира ДНК на онова, което ще се случи след това. Първите свидетели са призвани да разпространяват в света истината на Евангелието, но преди всичко те са членове на единственото тяло:

„Тяхната мисия не е изолирана, а се помества в тайната на общението, която обгръща целя Божи народ и се реализира постепенно, от стария до новия Завет (…) Междувременно, още от самото начало на своето спасително дело, Исус от Назарет се стреми да обедини в едно Божия народ”. (Генерална аудиенция, 15 март 2006)

По тази причина историята на Църквата трябва да бъде разглеждана в светлината на този призив, а не според онзи, който иска да раздели Създателя от неговото творение. На същата генерална аудиенция през 2006 Папата, който никога не укрива греховете на Църквата, се противопоставя срещу една определена форма на лицемерие, завладяла много вярващи:

„Неприемливо и несъвместимо с намеренията на Христос е често срещаното и модерно мислене на съвременните хора: Исус да, но Църквата не! Този Исус избран по индивидуалистичен начин е измислен Исус. Не може да съществува един Исус без реалността, която създаде и в която се известява. Неговото присъствие в общността в която сам Той ни се дарява е повод за нашата радост”. (Генерална аудиенция, 15 март 2006)

Бенедикт ХVІ подчертава, че „приключението на Апостолите започва с една среща на хора които се отварят взаимно едни за други”:

„Така започва прякото познание на учениците за Учителя. Те не трябва да са вестители на една идея, а свидетели на една личност. Преди да бъдат пратени да възвестяват, трябва „да бъдат” с Исус, установявайки лична връзка с Него”. (Генерална аудиенция, 22 март 2006)

В следващите месеци Папата разглежда поотделно фигурите на дванадесетте Апостоли. Бенедикт ХVІ насочва вниманието над примата на Свети Петър, апостолската приемственост, предаването на вярата, единството и разграничението между клир и миряни, важността на традицията, която позволява на Църквата от първите години да бъде в пълно общение със съвременната:

„Традицията не е предаването на неща и думи или колекция от мъртви неща, тя е една жива река, която ни свързва с нашето начало. Тя е голямата река, която ни води към пристанището на вечността. И така в тази жива река, оживява винаги и отново словото, което чухме в началото, словото на Господа: аз съм с вас през всички дни на живота до края на света”. (Генерална аудиенция, 26 април 2006)

Като търпелив учител Папата представя на вярващите великите личности като Климент Александрийски, Ориген, Йоан Златоуст, Свети Йероним, но също и по-малко известните Свети Ефрем или Свети Кромации. И така до обичания Свети Августин, главно действащо лице на пет катехистични беседи поднесени в периода между януари и февруари 2008. Но 2008 е и годината посветена на Свети Павел, чието изключително преживяване по пътя към Дамаск, не е ограничено само да него:

„Също и ние можем да срещнем Христос, чрез четенето на Свещеното Писание, молитвата, литургичния живот на Църквата. Можем да докоснем Христовото сърце и да почувстваме как Той докосва нашето. Само в тази лична връзка с Исус, само в тази среща с Възкръсналия можем да се превърнем наистина в християни”. (Генерална аудиенция, 3 септември 2008)

Пътешествието започнато от Бенедикт ХVІ има за цел да вкорени вярата, така както тя бе вкоренена в първите Отци на Църквата. Според Папата, за да се преоткрие силата и красотата на християнството Свети Августин може да ни бъде в помощ, защото с неговия живот ни показва, че Бог е близо до всяко човешко същество, „както до неговото сърце, така и до неговия разум”:

„Не излизай навън – казва свети Августин – а се върни в себе си; във вътрешния човек живее истината; и ако откриеш, че твоята природа се променя, премини над себе си (…) Стреми се на там, където се запалва светлината на разума. Както посочва Свети Августин в началото на своите „Изповеди”, неговата духовна автобиография: „Ти ни направи за Теб и неспокойно е нашето сърце, докато не почива в Теб”. (Генерална аудиенция, 30 януари 2008)

svt/ rv