Божието царство се осъществява в нашия живот - проповед на монс. Стефан Манолов за ХV неделя през годината

"Излезе сеяч да сее" (Мат 1,13-23)

Литургията през тази 15-на неделя през годината представя притчата за сеяча с която Исус приканва да се вслушваме и прилагаме на дело Божието Слово, което сравнява със сеяча и семето. Притчата за сеяча съчетава сеитбата, израстването, успеха и неуспеха, но защо Сатаната успява да осуети растежа и плодовитостта? Притчата коментира монс. Стефан Манолов, генерален викарий на Софийско-Пловдивската епархия:


********
В притчата от 13 глава на евангелието според Матей, сеитбата олицетворява посяването на словото на живота и на спасението. Но, докато се мисли, че за обучението и за прилагането на това, което е научено са необходими дадена структура, ясен порядък, подходящо време и място и е нужно всичко да бъде планирано и подробно обмислено, в притчата се говори за сеяч, който минава и разпилява семето навсякъде, дори и на места, където нито един разумен земеделец не би го направил. Нито един сеяч няма да направи това, което Исус препоръчва, защото би бил обвинен в разхищение на посевния материал.

В тази притча обаче сеитбата означава начало на нещо, на което напредъкът и изпълнението не са в ръцете на сеяча, но по-скоро зависят от другиго, чието дело сеячът не може да контролира. Затова и сеитбата на Христовите слова е преди всичко взаимодействие, а не изграждане или създаване на нещо. А взаимодействието предполага готовност за винаги ново и различно начало, за започване на нещо, което ще има развитие.
Исус е проповядвал, срещал се е с хората, изпълнявал е своето послание, като не е изключил нито един човек и нито едно място за посяване на словото и за неговото възприемане.

Притчата за сеяча съчетава сеитбата, израстването, успеха и неуспеха. Изглежда, че сеячът не го е грижа за почвата, на която само една част от семената ще израстат и ще дадат плод. Но точно неговото желание да сее навсякъде ни подсказва, че не му е безразлично на каква почва сее, както и че прави разлика между различните почви. Почвата всъщност е нашият житейски опит и активност. Тя е светът, в който израстваме и живеем със своите грижи и копнежи, но и в който Сатаната възпрепятства слушането и въздействието на Божието слово, като омаловажава нашата вярност към него.

Но защо Сатаната успява да осуети растежа и плодовитостта? Преди всичко защото си мислим, че Божието царство е далече и недостижимо, че то е някаква неясна мечта, която е почти невъзможно да бъде осъществена.

Но Божието царство е нещо, което е тук и сега и което се осъществява в нашия живот. То е тук около нас и в нас, ако вярваме на Христовите слова, ако сме способни самите ние да бъдем сеячи, ако сме готови всеки път за ново начало и за взаимодействие с Христа, чиято близост ни дава сила и постоянство, като ни прави плодовита почва за посеяното семе. И ние се лутаме по улиците на нашия живот, обкръжени от грижи, и може би не чуваме звука на Христовото слово в нас. То е посеяно. Вероятно не знаем нито кога, нито как, но може да израства само, ако сме убедени, че то ни е дарено, и ако го поставим за средище на нашия живот.
Амин.