Компас за Третото хилядолетие

Въпросът за реформирането на Църквата все още продължава да предизвиква оживени дебати. Бенедикт XVI посочва, че „винаги необходимото обновяване на Църквата” трябва да се превърне в един постоянен процес: Църквата „е субект, който расте и се развива във времето, оставайки същевременно същият този Божи”.

След като Папа Йоан XXIII свика Събора и го насочи към известното „обновяване" на вярата, посочва отец Дариуш Ковалчик, преподавател по Догматично Богословие в Папския Григориански университет, сред съборните отци „съзря - по думите на Йозеф Ратцингер - силно желание за нещо ново, да внесат една нова светлина, извън отдавна разработените схоластични схеми, разкриваща същевременно една нова свобода”. Усещаше се надеждата и желанието за обновление на Църквата, за една реформа в съответствие с латинската фраза "Semper Ecclesia reformanda", а именно, че Църквата винаги се нуждае от реформа. В какво се състои реформата на Църквата? През 1950 отец Ив Конгар публикува своя известен труд “Vera e falsa riforma nella Chiesa” (пр. Истинската и фалшивата реформа в Църквата). Това означава, че не всяка реформа носи добри плодове. Не всяка промяна (или новост) е за доброто на Църквата. В приветствените си думи при откриването на Събора Папа Йоан XXIII припомня, че „същността на древното учение за depositum fidei (съкровищницата на вярата) е различна, както е различно е и неговото обновление”.

Думите на Папата ни карат да си припомним онзи евангелски откъс в който „стопанина, на къщата изнася из своята съкровищница новите и старите неща” (Мт 13,52). Всяка истинска реформа в Църквата се състои в намирането на равновесие между онова, което може и трябва да се промени и онова, което е неизменно, между иновациите и това, което трябва да бъде прието и продължено. В своята книга за реформата на Църквата, преиздадена през 1968, Ив Конгар пише: „Необходимо е съборното осъвременяване [...] да поведе към един цялостен евангелски радикализъм и към изобретателност, по дело на Църквата, за един начин на съществуване, на говорене и действие, които да отговарят на потребностите на всеобщото евангелско служение в света”. Поради тази причина, реформата се състои - така я разбираха и съборните отци - в радикализацията на вярата в полза на един променящ се свят. За съжаление, в някои кръгове на Църквата, реформата бе разбрана погрешно като ограничена само до улеснения и приспособления. Йозеф Ратцингер говори дори за „отслабване на вярата”. Затова, ако се върнем към Втория Ватикански събор и се запитаме за започнатата от него реформа, въпросът не е как да ни стане по-удобна вярата и да направим католицизма по-лесен, а как да живеем още по-задълбочено нашата католическа вяра.

bp/ rv