Исус, хлябът на живота

„И, след като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа”. В този известен откъс от евангелието според Матей в който се разказва за умножаването на хляба и рибата, евангелиста ни показва състраданието на Исус към народа, който Го бе последвал в пустинята. За тайната на Исус, хляб на живота и загрижеността на Господ за гладните, Бенедикт ХVІ не веднъж се спира по време на своите катехистични беседи към вярващите.


Исус е „Хлябът на живота”, Той е храната, която ни подкрепя по пътя на нашия живот. Бенедикт ХVІ подчертава, че за да живее човек се „нуждае да подхранва своята душа, нуждае се от смисъл, който да изпълни неговия живот”. Този смисъл на човешкия живот е Христос, „истинската храна за нашите сърца”. Папата припомня, че Евхаристичната Тайна е дар, в който „Исус ни се дарява, откривайки ни безкрайната Божия любов”. Ето защо, Евхаристията е „Тайнството на любовта”, жизнената храна за християните:


„Както манната за народа на Израил, така за всяко християнско поколение, Евхаристията е храната, която го поддържа в пустинята на този свят, изсушен от идеологически и икономически системи, които не насърчават живота, а по-скоро го убиват; свят, където царува по-скоро логиката на властта и притежанието, отколкото тази на служението и любовта; свят, където не рядко триумфира културата на насилието и смъртта”. (Проповед за Тяло и Кръв Христови, 7 юни 2007)


Храна на любовта. Чрез чудото на умножаването на хляба и рибите, подчертава Бенедикт ХVІ, Господ приканва всеки един от нас да се дари на братята, да бъде „заедно с Исус, разчупения хляб за живота и за света”. Петте хляба и двете риби, прибавя Папата, „показват нашия принос, нищожен, но необходим, който Исус превръща в дар на любов за всички”. Само с този дух на любов можем да разберем състраданието на Исус към гладните. Неговия любвеобилен поглед, отбелязва Светият Отец, се спира на най-малките, на смирените. Към това „състрадание” сме призвани да подражаваме и ние:


„Християнското състрадание няма нищо общо с пиетизма или благотворителността. То по-скоро е синоним на солидарността и споделянето и е вдъхновено от надеждата. Тази надежда се базира на Христовото завръщане и затова съвпада с Неговата Личност и тайната на спасението. (Литургия в гр. Бриндизи, Италия, 15 юни 2008)


Исус стана малък, посочва Бенедикт ХVІ: „в парченцето хляб на хостията, Той ни се дарява”. За значението на хляба на живота, който е Исус, Светият Отец говори с децата, подготвящи се да приемат първото причастие:


„Днес ние имаме една изтънчена и богата на ястия кухня, но в най-простите ситуации хляба е основната храна за човека. Ако Исус нарича себе си „хляб на живота”, това означава, че хляба е най-важната храна. И както имаме нужда да подхранваме нашето тяло, така също и духа, нашата душа и воля, се нуждаят от храна”. (Среща с децата за Първо Причастие, 15 октомври 2005)


„Като човешки същества – подчертава Папата – ние нямаме само едно тяло, а притежаваме също и една душа; ние сме мислещи хора, притежаващи воля и интелигентност и поради това трябва да подхранваме също и духа, душата, за да може тя да узрее и достигне до своята пълнота”:


„Ако Исус ни казва, „аз съм хляба на живота”, това означава, че сам Исус е храната за нашата душа, на вътрешния човек от който се нуждаем, защото също и душата трябва да се храни. Не са достатъчни техническите неща, въпреки че са важни. Нуждаем се именно от това приятелство с Бог, което ни помага да взимаме правилните решения. Нуждаем се да узреем човешки. Ето защо, Исус ни дава истинската храна, за да станем в действителност зрели хора и за да може нашия живот да е добър”. (Среща с децата за Първо Причастие, 15 октомври 2005)


svt/ rv