Папата връчи наградата "Ратцингер": богословието насърчава разума да търси истината

Тази сутрин в Клементинската зала на Апостолическия дворец във Ватикана, Бенедикт ХVІ връчи наградата „Ратцингер” на ватиканската Фондация „Йозеф Ратцингер – Бенедикт ХVІ”. С високото отличие бяха удостоени патролога проф. Манило Симонети и двамата богослови, испанеца отец Олегарио Гонзалес де Кардедал и германския монах цистерсианец, Максимилиан Хейм. На церемонията присъстваха кард. Камило Руини и монс. Джузепе Скоти, президенти съответно на наградата и Фондацията.

Какво в действителност е богословието?, запита риторично Папата, който възползвайки се от повода за награждаването с отличието носещо неговото име предостави още веднъж на присъстващите своето мъдро поучение. Според традицията „богословието е наука на вярата”, посочи Бенедикт ХVІ:

„Тук веднага се поражда въпроса: дали наистина това е възможно? Не е ли от само себе си едно противоречие? Нима науката не е противоположна на вярата? Вярата не спира ли да бъде вяра, когато се превърне в наука? И не спира ли науката да бъде наука, когато е ръководена или дори подчинена на вярата?”.

Тези въпроси в съвременната наука са „още по-настоятелни, дори на пръв поглед без разрешение”. Ето защо, поясни Папата „ограничаването на богословието в сферата на историята или практиката”, оставя „без отговор единствения и истински въпрос”: „вярно ли е това в което вярваме?”. Тук, продържи Папата, „под въпрос е поставена истината”. „Вярата не е нещо от миналото” и „ако богословието се оттегли изцяло в миналото, ще остави днес вярата в сянка”. Бенедикт ХVІ постави акцент над „деспотизма на разума, който се превръща във върховен съдник на всичко. Тази употреба на разума е невъзможна в сферата на вярата”:

„Днес експерименталния разум се представя като единствената научно доказана форма на рационалност. Онова, което не може да бъде научно проверено или фалшифицирано пада извън сферата на научното. С тази нагласа са реализирани величествени творби; никой не поставя под съмнение, че тя е правилна и необходима в сферата на познанието на природата и нейните закони”.

„Въпреки това съществува една граница за този вид употреба на разума”, подчерта Папата:

„Бог не е предмет на човешките експерименти. Той е Субект и се показва само в междуличностните отношения: това е част от човешкото съществувание”.

Но съществува и друг вид употреба на разума, която се „помества в личната сфера и в големите въпроси за самото човешко съществувание”.

„Любовта иска да опознае по-добре онзи, който се обича. Любовта, истинската любов не ни прави слепи, а ни помага да прогледнем. От нея се поражда жаждата за познанието, за истинското опознаване на другия”.

Когато разума не е употребяван по този начин, продължи Папата, „големите въпроси на човечеството падат извън сферата на разума и са оставени да бъдат водени от нерационалността”:

„Затова е толкова важно истинското богословие. Правилната вяра насочва разума да се отвори за божественото, за да може водена от любовта към истината да опознае по-отблизо Бог”.

Това е присъщото предизвикателство в богословието от което се нуждае човек, завърши Бенедикт ХVІ:

„Богословието ни кара да разгърнем нашия разум и да се запитаме за самата истина, за Божия лик”.

Отличените с наградата „Ратцингер” бяха представени както от хвалебствените думи на Бенедикт ХVІ така и от крад. Руини. За проф. Симонети, специалист по антична християнска литература бе подчертано неговото „особено внимание към текстовете, към които се отнася с голяма прецизност и филологическа вещина”; за проф. Гонзалес, световно известен богослов, Папата подчерта „широките му познания, които са опорна точка в испанската културна панорама; за проф. Хейм, абат на манастира Хейлигенкройц, Бенедикт ХVІ припомни докторската теза, която определи като „един от най-прецизните и важни приноси в изучаването на богословската мисъл на Йозеф Ратцингер”.

svt/ rv