Бенедикт ХVІ за своите 60 години свещенически живот: Благодаря на Бог повикал ме да Му служа

С радост и молитва Бенедикт ХVІ отбеляза 60 години свещенство на празника на Светите Апостоли Петър и Павел, покровители на Рим, който Църквата чества на 29 юни. Папата отслужи тържествена литургия на препълнения от поклонници площад Свети Петър на която положи митрополитския палиум върху рамене на 41 нови архиепископи – символ на епископското достойнство и знак за общението със Свети Петровия приемник. По традиция на евхаристичното честване участва и православна делегация от Вселенската патриаршия.

„Не ви наричам вече слуги, а братя” (Йоан 15,15). Шейсет години от деня на свещеническото ми ръкоположение, все още в мен звучат тези думи на Исус”.

С тези думи от деня на свещеническото си ръкоположение Папата започна в своята проповед. „В този момент долових, че това не бяха „церемониални” думи, а нещо повече от един библейски цитат”, сподели Бенедикт ХVІ:

„Исус ме нарича приятел. Приема ме в кръга на ония към които се бе обърнал в Горницата. Предава ми правото и властта, което плаши, да правя онова, което Той, Божия Син, може законно да каже и прави: Прощавам ти греховете”.

„Вече не сте слуги, а братя”: тези думи, продължи Папата, дават голяма вътрешна радост, но същевременно със своята величина те карат да настръхнеш през тези дълги години на целия опит от собствената слабост и тяхната неизчерпаема добрина”. Но какво е приятелството, запита риторично Бенедикт ХVІ:

„Приятелството е общение на мисълта и на волята”.

Но освен общението на мисълта и волята, допълни Папата, Господ споменава и трети елемент:

„Той ни дава Своя живот. Господи, помогни ми по-добре да те опозная! Помогни ми винаги да бъда бъде едно с Теб! Помогни ми да живея моя живот не за себе си, а да го живея с Теб и за другите! Помогни ми все повече да ставам Твой приятел!.

Бенедикт ХVІ припомни, че „първата задача дадена на апостолите е да вървят заедно, да излязат от себе си и вървят към другите”:

„Нека следваме Бог, като преодоляваме леността да разполагаме с нас самите, за да може Той да навлезе в света”.

Но Исус иска да принесем „плод, който пребъдва” (Йоан 15,16), възкликна Папата, позовавайки се на образа на лозата, плодна живота от който се получава виното:

„За доброто грозде е нужно слънце, но също и дъжд, ден и нощ. За доброто вино е нужно смачкване, ферментация и внимателни грижи, които служат за процеса на узряване. Не е ли това „картина на човешкия живот и особен образ на нашия свещенически живот?”.

Обръщайки поглед назад във времето, Папата изказа благодарност към Бог за всичко това:

„За трудностите и за радостите, за тъмните и щастливи моменти. Във всички тях разпознаваме постоянното присъствие на Неговата любов, която отново ни въздига и която ни понася”.

В проповедта си празника на Апостолите Петър и Павел Папата се обърна към присъстващите църковни, граждански и дипломатически представители, богопосветени и миряни, отправяйки специален поздрав към Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей І и изпратената от него делегация.

По традиция Папата положи митрополитския палиум - бяла тясна вълнена лента с избродирани шест черни, червени или виолетови кръстове, която е символ на Христовото стадо и които се благославят на празника на Света Агнеса. Обръщайки се към новите архиепископи, Папата обясни, че това е израз на дълбокия смисъл на „благото иго на Христос”:

„Това е игото на приятелството и затова е благо, но именно заради това е иго, което изисква и извайва. Това е игото на Неговата воля, която е волята за истина и любов”.

Папата обясни и конкретното значение на Светия палиум:

„Означава, че ние трябва да бъдем Пастири за единението и в единението и че само в общението, чийто символ е Петър, наистина вървим към Христос”.

След литургията, Папата се поклони пред гроба на Свети Петър във ватиканската крипта и произнесе молитвата Ангел Господен, като благодари за днешния специален ден за него и за Църквата:

„Благодарен съм на Господ за Неговия повик и поверената мисия. Благодаря на всички, които проявиха своята близост и подкрепа за моята мисия с молитвата, която всяка църковна общност отправя към Бог, превръщайки се в обожаване на Евхаристичния Христос, за да нарасне силата и свободата за известяване на Евангелието”.

dg/ rv