Франция: Беатификация на сестра Маргерита Рутан, гилотинирана по време на Френската революция

На 19 юни с тържествена литургия във френския град Дакс, кардинал Анджело Амато, префект на конгрегацията за Каузата на светци, обяви за Блажена сестра Маргерита Рутан от Конгрегацията Дъщери на Милосърдието на Свети Винсент де Пол. Умира през 1794 като мъченица, а днес е наричана „пионер на социалната дейност на Църквата”.

Осма от 15 деца, 4 момчета и 11 момичета, Маргерита е родена в Мец на 23 април 1736 в работническо, но заможно семейство. Бащата, който работи неуморно и от работник става архитект и предприемач, виждайки интелигентността на дъщеря си я въвежда в математиката , геометричния дизайн и архитектурните принципи, дисциплини, които по онова време не са нещо обичайно за жени. Светото провидение обаче я подготвя за бъдещите отговорности на религиозния живот.

На 21 годишна възраст Маргерита влиза при Дъщери те на Милосърдието в генералната къща в Париж в предградието Сеинт Денис. В продължение на 37 години, чак до смъртта си, се посвещава на служение на бедните в различни френски болници. През 1773 минава през Фонтенбло, където кралица Мария Антоанета и поверява грижата за Мадам Де Фльори. След като пристига в Дакс, става настоятелка и се посвещава с усърдие и професионализъм в служба на милосърдието към болните, бедните и сестрите си.

По време на Френската революция Дъщерите на Милосърдието биват закрити в Дакс, на 20 април 1792. Сестра Маргерита е арестувана и затворена на 24 декември 1793. поставена е в пълна изолация и след два кратки процеса, по време на който не й е дадена възможността да се защити, е гилотинирана на 9 април 1794. Обвиненията, общи и неоснователни, са за саботаж на революцията. Това се случва, защото Слугинята Божия отказал да подпише гражданската клетва, и също отказала да приеме в болницата си свещеник, верен на режима, атеист и противник на католицизма.

Парадоксален е фактът, че в името на свободата се отрича религиозната свобода и свободата на съвестта. Френската революция не доведе до рай на земята, а до време на терор в което бяха осквернени думите свобода, равенство и братство. В действителност, тези думи съответстват на истината само във Евангелието, защото само там са подкрепени от думата, даваща истинското им значение, а именно любов. Революционерите са били явно враждебни към Дъщерите на Милосърдието, защото те с тяхното служение, посветено на бедните и болните, правят неоснователни обвиненията, отправени към монахините, а именно, че са паразити на обществото.

Кардинал Амато отбелязва, че свидетелствата сочат един потресаващ факт:
„След като я гилотинира, палачът, изпълнен с омраза, брутално се нахвърля върху тялото и лицето на мъченицата, като ги обезобразява, за да унижи нейната сила на духа и да погази нейната сявтост. През юни 1794 режимът на терор свършва. Една година по-късно управлението на областта на Дакс изрично заявява, че град Дакс дълго ще тъжи за добродетелната жена, създателка на най-красивата болнична сграда, нечовешки пожертвана по неоснователни обвинения”.

bp/ rv