Естония: Православната църква ще чества неподвижните празници според Григорианския календар

От 2012 Естонската православна църква ще чества неподвижните църковни празници според Григорианския календар, а подвижните според Юлианския календар. Решението за реформата бе взето със 73 гласа от 88 присъстващи духовници на ежегодното събрание на Естонската православна църква, което се проведе на 26 май. То бе потвърдено и от митрополита на Талин и цяла Естония, Стефан в комюнике, което обобщава причините довели до реформата на литургичния календар. Въпреки това, „по пастирски съображения”, в някой енории ще бъде възможно да се отслужва Рождество Христово и Богоявление според Юлианския календар, в очакване по-възрастните поколения да се приспособят и свикнат с реформата. Освен това датите на някой традиционни църковни празници в енориите от югоизточната част на страната, близо до границите с Русия, ще продължат да бъдат отбелязвани според юлианския календар, за да не се нарушават семейните връзки на населението от двете страни на границата. С въвеждането на Григорианския календар Естонската православна църква ще приложи на практика решенията на Всеправославното съвещание в Константинопол от 1923, отхвърлени от Московската патриашия, под чиято юрисдикция е Естонската православна църква, използваща Юлианския календар. Най-големите неудобства за Естонската православна църква започват през 1966, когато Константинополската патриаршия създава своя юрисдикция в страната, учредявайки автономната Естонска православна църква. Това довежда до съществуването на два календара в страната е като последствие от това до „две различни дати за отслужването на Пасхата, което духовно и църковно разединява от вътре църковното единство”, посочва митрополит Стефан. Според него „неприемливо е в лоното на една и съща Църква енориите да не могат да честват и възхваляват Възкресението на Господа, в един ден и на една и съща дата”. Това бе именно и желанието изразено на Всеправославното съвещание през 1923 от Патриарх Мелеций ІV. Използването на два литургични календара, посочва още митрополит Стефан, „доведе до големи нефункционалности от пасторално и административно естество. Все по-трудно и почти невъзможно е да общите действия, като възпитателните, милосърдните и пасторалните, както на ниво епископати, така и за цялата Църква”.

svt/ Oss. Rom