САЩ: асистираното самоубийство е главната тема на пленарната асамблея на америанските
епископи
Темата за медицински асистираното самоубийство е предмет на разглеждане от американските
епископи, които на своята пролетна асамблея, открита днес в Сиатъл, ще обсъждат и
гласуват документа “Да живееш всеки ден с достойнство”. “След години на относително
бездействие, последвано от легализирането на медицински асистираното самоубийство
в Орегон, през 1994 г., Движението в подкрепа на асистираното самоубийство е подновило
дейността си с нови сили", заяви кардинал Даниел Ди Нардо от Галвестън, Хюстън, председател
на Комисията за подкрепа на живота към Епископската конференция на САЩ (USCCB). “Тези
усилия доведоха до одобряването на закон в щата Вашингтон, подобен на този в Орегон,
а след референдум, през ноември 2008 г. до решение на Върховния съд на Монтана, което
в общи линии посочва, че асистираното самоубийство не е в противоречие с обществената
политика и ангажименти да одобри законодателството в различни щати на Нова Англия
и Запада". Ето защо, добави кардиналът, “Църквата трябва да реагира бързо и видимо
на това обновено предизвикателство, което през следващата година безспорно ще се появи
и в други щати". Такъв отговор ще бъде даден с окончателния документ, чиито основни
точки бяха оповестени и които ще бъде разпространен при закриването на Асамблеята
на епископите на 17 юни. Декларацията подчертава, че “пътят на любовта и на истинското
милосърдие”, посочени Йоан Павел II, е моделът за хората, даващи палиативни грижи,
чиято цел трябва да бъде премахване на страданието, а не на страдащия”. Декларацията
посочва, че медицински асистираното самоубийство не насърчава състраданието, защото
се съсредоточава не върху премахването на страданието, а върху премахването на пациента.
Истинското състрадание се посвещава на нуждите на пациентите. Пациентите с терминални
заболявания заслужават да получат палиативни грижи, които да утвърждават живота и
да зачитат достойнството и ценността му. “Асистираното самоубийство не е част от палиативните
грижи”, се изтъква в декларацията, а е един мизерен заместител, който в крайна сметка
може да се превърне в извинение да бъде отказана медицинска помощ на тежко болни хора,
включително на тези, които никога не са обмисляли самоубийството”. Цитирайки примери
от Холандия, декларацията потвърждава че доброволното асистирано самоубийство е довело
в някои случаи до принудителна евтаназия. Тази практика също така заплашва свободата
на пациентите, упражнява натиск върху тях, показвайки им, че обществото официално
е определило самоубийството на някои хора като добро и приемливо, докато полага усилия
да предотврати самоубийството на други. Веднъж снижена стойността на човешкия живо,
намалява свобода и независимост на личността.