Папата открива църковния конгрес на Римския диоцез

"На сърце им стана умилно” (Деян. 2, 37). Радостта от пораждането на вярата в Църквата на Рим”. Това е темата на църковния конгрес на римския диоцез, която Бенедикт ХVІ ще открие тази вечер в Базиликата "San Giovanni in Laterano". Изхождайки от тази тема, през следващите две години римския диоцез ще размишлява над християнското въвеждане, което ще засегне също и близостта до семействата в тяхното възпитателно задължение и формирането на катехистите. За Йозеф Ратцингер, това ще бъде седмия диоцезален църковен конгрес от избирането му за глава на Римокатолическата църква. Предлагаме част от словата на Папата от предишните църковни конференции на римския диоцез.

Свидетелстване на радостта от вярата във всяка сфера на живота. Така може да се обобщи мандата, който Бенедикт ХVІ повери на своя диоцез през тези години. В своето първо слово за диоцезалния църковен Конгрес, само месец и половина след избирането му на Свети Петров престол, Папата насочи вниманието над свидетелството на вярата в семейството, което е първата християнска общност. Това свидетелство е свързано с възвестяването на вярата в безусловната защита на живота:

„В мъжът и жената, бащинството и майчинството, също като тялото и любовта, не бива да бъдат ограничени само в биологичното: живота е даден изцяло само когато с раждането на новия живот са дадени също любовта и чувството, които позволят живота да бъде приет”. (6 юни 2005)

Година по-късно Бенедикт ХVІ насочва вниманието към младежите, към основното предизвикателство на възпитанието, пожелавайки новите поколения да живеят в Църквата като в една приятелска компания. Обръщайки се директно към младежите Папата подчертава, че християнската вяра и етика „не желаят да задушат любовта, а по-скоро да я направят истинска и свободна”.

„По-специално юношите и младежите, които чувстват силно в себе си призива на любовта, имат нуждата да бъдат освободени от разпространените предразсъдъци, че християнството със своите заповеди и забрани, поставя твърде много препятствия на радостта от любовта и по-специално, че възпрепятства да се вкуси напълно онази радост, която мъжа и жената намират във тяхната взаимна любов”. ( 5 юни 2006)

Важността от християнското възпитание е тема на словото на Бенедикт ХVІ през 2007. Пред широкото разпространение на релативизма и конусмизма Папата посочва спешната необходимост от истинското християнско формиране:

„Конкретно, това придружаване трябва да покаже ясно, че нашата вяра не е нещо принадлежащо на миналото, а че може да бъде живяна и днес и само живеейки я можем да намерим наистина нашето добро. По този начин юношите и младежите могат да бъдат подпомогнати да се освободят от разпространените предразсъдъци и да си дадат сметка, че християнския начин на живот е осъществим и благоразумен дори може да се каже най-благоразумен от всички други”. (11 юни 2007)

За църковната принадлежност, мисионерския дух и молитвата Папата говори през двата следващи конгреса на римския диоцез. През 2010 Бенедикт ХVІ се спря на бинома Евхаристия и Любов, издигайки силен апел Евхаристията да се постави в центъра на християнските общности. По този повод Папата подчерта, че Литургията трябва да бъде подготвяна и отслужвана с дълбоко вътрешно участие:

„Призовавам всички да се грижат по-добре за подготовката на литургията, чрез нарочените литургични групи, подготовката и отслужването на Евхаристията, за да могат онези, които участват в нея да се срещнат с Господ”. (15 юни 2010)

Подхранени от Христос, продължава Папата, ние сме освободени от оковите на индивидуализма и се превръщаме в едно само нещо. Само по този начин можем да следваме логиката на дара и да преобразим заобикалящия ни свят:

„Любовта може да породи една истинска и трайна промяна на обществото, действайки в сърцата и разума на хората. Когато любовта е живяна в истината, тя е основната двигателна сила за истинското развитие на всеки човек и на цялото човечество”. (15 юни 2010)