2011-06-10 12:15:30

В лабораторията на италианската българистика


RealAudioMP3 За първи път италиански българисти и български италианисти, студенти и преподаватели от римския университет "La Sapienza" се срещат заедно, за да направят „проверка” на жизнеността на българистиката в Италия и италианистиката в България и за да обменят опит между колеги от една и съща или сходна научна дисциплина. Повод бе 100 годишнината от пристигането на Пенчо Славейков в Рим, където – както е известно – пристига след като е свален от длъжността Директор на Националната библиотека, избирайки заточението в чужда държава пред атаките чрез него срещу българската култура. Събитието се проведе на 27 и 28 май в Катедрата по Славянски езици и култура към Департамента за Европейски, Американски и между-културни науки на римския университет.

Срещата премина под надслова „В лабораторията на италианската българистика” под ръководството на проф. Искра Ликоманова, доктор на филологическите науки и лектор в Университета “La Sapienza”, Рим. Изнесени бяха много интересни доклади за Euchologium Sinaiticum, за мирния договор между Омуртаг и Лъв Арменски, Византийския император и други подобни. По лингвистика бе много интересна темата по фразеология, за именната фраза като втори език във българския. Някой студенти предоставиха много интересни информации, като например за преизказно наклонение и как може да бъде представено на италианския студент.

Сред лекторите на срещата бе и проф. Ани Станчева, преподавател по българския език в университета в Пиза, която в своята лекция разгледа въпроса за „Успехът на един разказ: покръстването на българите в католическата историография”:

"С тази тема се занимавам от доста отдавна. Причината, която ме подтикна към това изследване е един факт добре познат на всички в България, а именно изображението в църквата „Santa Maria in Organo” във Верона, където е изобразен Борис, но не с името Борис, а като Rex Bulgororum и като бенедиктински монах. Оттам започнах да търся, защо и по каква причина е включено изображението на българския княз покръстил България и българите в християнската вяра. В последствие моето изследване се разрасна и се превърна в търсене на традицията, която има този разказ, който познаваме всички от Хрониката на Регина от X в. и какво е неговото развитие в католическата историография. Известно е и в България, че княз Борис е познат и под името Тервел, българският цар покръстил българите, известен в различни театрални пиеси от епохата на Барока. Резултатите от моето изследване довеждат до един интересен факт. Пътищата през които преминава този разказ, различните исторически съчинения от хрониките до средновековните енциклопедии, от там в хуманистичната историография, а след това и в църковната историография, го довеждат до най-различни промени, като все пак в него остава едно единствено ядро в което се говори за ослепяването на Владимир Расате от страна на баща му. Този разказ се превръща в един пример за религиозна вярност. И точно като такъв намира много широко разпространение в различен тип съчинения в Западна Европа. Искам да подчертая, че всичко това не са извори за покръстването на българите, а са по-точно текстове, които говорят за традицията на този факт, как се възприема и как е използвана. Но има една друга поска в която се развива и тя е в понтификалната историография, където не става въпрос за българския цар, а за покръстването на българите от католическата Църква, от папа Николай, през XVI и началото на XVII в. Но в момента в който започват да се разпространяват латинските преводи на Хрониката на Зонара нещата се променят. Тогава вече настъпват съмнения, кой е покръстил и как по-точно е минал процесът на покръстването и целият разказ за ослепяването на Владимир липсва. Но идеята, че българите са покръстени от Рим и трябва да бъдат приобщени към Римската църква, продължава да съществува и тя е най-ясно изразена в Analisi ecclesiastici на Цезар Барони".

Къде поставихте основните акценти?
"Представената на срещата тема се спря по-скоро на едната посока на развитие на този разказ, а именно за ослепяването на сина, който се е върнал към езичеството. Изборът за разглеждането именно на този момент бе подтикнат от факта, че разказа влиза като пример за религиозна вярност. Паради тази причина бяха разгледани Хрониката на Регина, Хрониката на Зигебер и една много известната и с огромно влияние за следващите векове, средновековна енциклопедия на Винченцо от Бове, се разпространява в многобройни съчинения, хроники и агиографски произведения".

Какво е мястото на тези разкази в съвременния български контекст?
"В съвременния български контекст, смятам че биха могли да бъдат поместени именно със съзнанието, че не става въпрос за познание, което има западната историография за българското покръстване, защото държа да повторя, това не е познание за българите. Историческата стойност като факт е изчезнала, в момента в който този разказ се превръща в един пример за религиозна вярност, той се използва само като такъв, но така или иначе присъства Rex Bulgarorum за българите и т.н. Нещо, което по-късно, започва отново да бъде използвано, но с наслагването на реалните личности, вмъква се името на Борис. Съществува дори една книга, издадена в началото на 90 години,където всичко това е възпроизведено отново с името Борис Михаил, това, което се знае като фактология, но отново поместено в една такава система на всички тези видни царе, които са изоставили земната власт, за да станат монаси. Традицията продължава да съществува, друг е въпросът за нейната реална историческа стойност. Но е интересно като традиция , разбира се".

Каква е оценката ви за тази първа по рода си среща?
"Тази среща и нейната организацията бе за всички нас една много приятна изненада. Успехът и, мисля че надхвърля реално очакванията ни. Едно много добро начало и всички се надяваме, че ще може да има всяка година подобни, ако не всяка година то през година, подобни срещи на италианската българистика".

Модератор на втората работна сесия на срещата бе проф. Джузепе Дел Агата от университета в Пиза, който говори за значението на семинара, особено в Италия:

"Значението е много голямо, понеже включва не само съвременна, модерна българистика, история , филология, преводна литература, но също старобългарски период и лингвистика. Даже изнесените до този момент доклади по лингвистика от италиански и български специалисти предизвикаха голям интерес в участниците на срещата. Аз например изнесох доклад за Историята на българската преводна литература на италиански, а именно какво е преведено за едно столетие и какви политическите и културни рамки на превода. Тези политически и културни рамки са проникването на италиански капитал в България от Fiat, Cinzano, Fortuna, текстилните заводи, династичната сватба между Йоана Савойска и Борис и завоя във външната политика на Мусолини, който се обявява като ревизионист за границите определени след Първата световна война. В този контекст, посочих какво се превежда, кой го спонсорира, преди и след войната. В началото на 70-те години започва нещо като свободен пазар, когато аз въведох в Италия Радичков, Кулеков и през последните години Господинов и Алек Попов.

Какъв е интересът към българския език в Италия?
"Аз преподавам може би 20 години безплатно български език и литература в Пиза, сега съм пенсионер вече от няколко месеца. Ще продължа пак безплатно и пак като пенсионер да преподавам. Имаме добър лектор, като проф. Ани Станчева и нашите лекции са посещавани от около 10-15 студенти".

Какви трудности срещат италианските студенти с българския език?
"Според мен няма някакви специални трудности. Всички езици са трудни и са лесни, всичко е относително. Всичко зависи от това как се отнасяш към тях. Във фонетиката има някой различия, например в италианския език няма „х” и „ъ”, обаче не е страшно. Ние понасяме чужденци, които са в Италия от 40 години които все още имат английски или руски акцент, обаче се разбираме все едно. Много сме толерантни".

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.