Бог и аз: среща на младежите търсещи своето призвание

„Бог и аз”. Това бе темата на първата за тази година среща посветена на званията организирана съвместно от свещениците и богопосветените от трите епархии в България. Домакини на срещата, която се проведе от 27 до 29 май, бяха отците Конвентуалци от манастира „Свети Максимилиян Колбе” в гр. Раковски. В нея взеха участие младежи, навършили 14-годишна възраст. Срещата е част от двугодишния курс, който бе започнат по инициатива на отците Салезиани в България под ръководството на отец Петър Цвркъл, който пред Радио Ватикана разказва за целите на тези срещи и миговете прекарани заедно с младежите търсещи своето призвание в живота:


„Изминаха вече две години от първата среща на младежите търсещи своето призвание в живота. Миналата година през есента свърши първият курс. След края му започнахме да мислим дали да подновим тези срещи и накрая решихме тази година отново да започнем курса, който ще продължи две години. Една от причините, оказала влияние върху решението да продължим този вид срещи с младежите беше и мнението дадено от едно момче, участник в последната среща от миналата есен, което написа: „Чрез тези срещи увеличих любовта си към Исус Христос и разбрах моя път в живота, разбрах какво иска Бог от мен. Той е бил винаги до мен и ми е пращал толкова много знаци, но аз чак преди един месец ги разгадах. Той толкова ме е викал и аз най-накрая разбрах езика му и знаците му. Още от малък исках да стана свещеник, но тогава това беше като игра. Чрез тези срещи разбрах съдбата, която Господ ми е отредил. Той иска от мен нещо повече и аз разбрах, че иска да му служа. Започнах да се моля повече, да увеличавам любовта си към него. Чрез тези срещи се изкачих едно стъпало по-горе и отидох по-нависоко. Чрез тези стъпала увеличих желанието си да съм по-близо до Бог и да стана Негов последовател, да проповядвам Евангелието и да не ме е срам от Бог. Благодарение на тези срещи разбрах какво ми е призванието: да се отдам изцяло на Бог и да стана свещеник”. Оценката и свидетелството на това момче, което участваше в първите срещи ни дава кураж да продължим напред с този курс, който както казах ще трае две години. Още нещо, много ценно за него е, че този курс е организиран от екип в който участват представители от различни богопосветени общности. Аз като представител на салезяните, отец Енцо на пасионистите, отец Сречко на кармелитаните и сестрите евхаристинки. Това голямо богатство на богопосветения живот в Църквата виждат и младежите на тези срещи. Освен това на втората среща през тази година предвидена за есента ще вземе участие и едно семейство, защото да бъдеш родител е също призвание. Срещата, която се проведе в края на месец май в Раковски при отците Конвентуалци беше за мен лично голяма подкрепа в моя духовен живот, защото човек, когато се среща с млади хора, които искрено търсят светото призвание, които искрено мислят за Бог, е винаги една подкрепа в пастирската дейност и живота. Тази първа среща беше насочена към въведението в призванието за духовен живот. Радвам се, че освен младежите, който дойдоха с нас на тази среща, в събота вечерта се включиха и младежите от Раковски. Според мен този град е едно свято място за България. Тук има толкова младежи, толкова вярващи, както никъде другаде в България. Надявам се този нов курс, който започнахме, отново да привлече хората, младите, които мислят сериозно за своя духовен живот, за своето призвание. Темата на срещата бе „Бог и аз”. Тя започна в петък вечерта с въведение към начина по който човек търси своето призвание. Изградихме един голям лабиринт в Църквата, през който премина всеки един участник и през времето в което той го преминаваше ние се молехме за него, за да намери смелостта да открие своето призвание. В събота имахме три беседи. Първата бе посветена на призванието, за Божието слово и за Библията, втората бе като въведение в търсенето на призванието и третата бе свързана с духовния живот. Ако човек не живее духовно е по-трудно да намери мястото, което Бог е подготвил за него. Възползвахме се и от факта, че бяхме близо до Бачковския манастир и след обяд в събота се отправихме на поклонничество. Вечерта, както казах, се събрахме с младежите от Раковски и така и те имаха възможността да задават въпроси свързани с техния живот и призвание. Накрая имахме молитва и целонощно Евхаристично обожаване. Срещата завърши със Света Литургия, след което младежите се отправиха към домовете си. Целта на тези срещи разбира се не е в края, на последната среща, да има ръкополагане, да има обети, а е по-скоро да накара участниците да размислят сериозно над техния духовен живот. Да помислят за пътя, който Бог е подготвил за тях. И разбира се може би още една цел, която е по специално за нас като екип, е да се насладим на тези млади хора, които живеят с Бог и които истински търсят своето място”.


За трети път на тези срещи за званията участва и Мартин Марианов на 15 години от гр. Русе, който споделя:

"Това бе третата среща на която присъствах и както след предишните две срещи, така и след тази, аз имах много неща върху които да размишлявам. Определено получих някои много ценни житейски съвети от там присъстващите отци и сестри, но също и отговори на дълго задавани от мен въпроси. Обогатих и моите знания за живота, който са водили в миналото монасите и по-точно тези от Бачковския манастир. Видях местата, където те са живеели, хранили се и са се молели. Определено по време на срещата се почувствах по-близо до Бог и размишлявах над темата на срещата, а именно “Бог и аз”. Може би най-голямо впечатление ми остави лекцията водена от отец Петър. Чрез нея разбрах, че Бог мисли за всички нас, независимо умни или глупави, бедни или богати, здрави или болни. Защото Бог е предначертал пътищата ни още от нашето раждане и ние трябва да се стремим да разберем какво иска Той от нас. Ние трябва да търсим Неговото лице във всяко едно действие и да знаем, че Той винаги ще бъде до нас. Определено идеята за организирането на такъв вид срещи е много хубава и аз съм съгласен с това, че те трябва да продължават, защото са полезни за всеки един присъстващ и чрез тях се сближаваме повече с Бог. Именно чрез тези срещи Църквата показва, че се интересува от младежите вярващи в Бог и, че е намерила лесен и достъпен начин да предава посланията си. С една дума тези срещи са подходящ повод за осъществяване на връзката между Църквата и младежите".

svt/ rv