Мира, диалога и зачитането на човешкото достойнство в словата на Папата към шестимата нови посланици към Светия Престол

Диалог, насърчаване на семейството и мира, но също възпитание и дълготрайно развитие. Това бяха основните теми на Бенедикт ХVІ в словото му към шестимата нови посланици към Светия Престол, които прие тази сутрин във Ватикана. От особена важност бе словото на Папата отправено към посланика на Сирия в което Папата се спря на последните събития в арабските държави и на трудната ситуация в Близкия Изток.

Събитията от последните месеци в арабските страни от Средиземноморския регион „са израз на желанието за по-добро бъдеще в сферите на икономиката, справедливостта, свободата и участието в обществения живот”, това посочи Бенедикт XVI в обръщението си към посланика на Сирия, Хусам Един Ала. Тези събития, добави той, „показват също спешната нужда от истински реформи в политическия, икономически и социален живот”. Същевременно, изтъкна Папата: „желателно е тези промени да не бъдат осъществени и белязани от нетолерантността, дискриминацията и конфликтите и още по-малко от насилието”. По-скоро, посочи Светия Отец, те трябва да се реализират „с абсолютно зачитане на истината, мирното съжителство и законните права на хората и общностите” под знака на „помирението”. Именно тези принципи, призова Папата „трябва да водят управляващите, взимайки под внимание както стремежите на гражданското общество, така и международният натиск”.

Освен това, посочи Папата, с поглед отправен към ситуацията в Близкия изток, „трябва да се намери едно глобално решение за напредъка на мира в региона”. Това решение трябва да бъде „плод на компромис” между страните, а „не едностранно решение, наложено със сила”, което „не разрешава нищо”. Светият Отец изтъкна също, неадекватността на „частичните и едностранни решения”. Осъзнавайки „страданието на всички народи” от Близкия изток, подчерта Папата, „трябва да се приеме един глобален подход, който не изключва никого от търсенето на решение чрез преговори и взема предвид законните стремежи и интереси на различните народи”.

Папата не пропусна да подчертае положителната роля на християните в сирийското общество, както и хармоничните отношения между християни и мюсюлмани в страната, като изтъкна, че „пътят на единството и стабилността на всеки народ преминава през признаването на неотменимото достойнство на всяка човешка личност”. В тази връзка той отправи призив да се даде приоритет на общото благо, като се оставят настрана „личните интереси и тези на отделните страни в конфликтите”. Диалогът, изслушването и сътрудничеството, допълни Папата, трябва да бъдат приети като път за действие между различните компоненти на обществото. Накрая Светият Отец благодари на сирийския народ за това, за гостоприемството му към християнските бежанци от Ирак, показано през последните години.

В словото си към посланика на Нова Зеландия, Герог Роберт Фюрнес Труп, Папата поднови своята солидарност към жертвите от земетресението, което през февруари т.г, засегна Крайстчърч. Папата похвали всички онези, които безрезервно и неуморно взеха участие в спасителните операции. Бенедикт ХVІ призна ролята на новозеландците в тихоокеанския регион в полза на мира и подкрепата за развитието на съседните държави. Оттук Папата насърчи моделите на развитие, зачитащи екологията и припомни усилията на Църквата в защитата на човешката личност и нейните неотстъпими права, от зачатието до естествената смърт, и в полза на семейството и възпитанието.

В обръщението си към посланика на Молдова, Стефан Горда, Папата подчерта, че законното желание на страната за присъединяване към Европейския съюз трябва да стане само чрез зачитане на нейната културна идентичност, основана на християнските ценности. В този смисъл, посочи Светият Отец, Молдова „може да смело да помогне на Европейския Съюз да преоткрие това, което той не желае да види или дори отрича”. Освен това, Бенедикт XVI посочи, че за преодоляване на икономическите проблеми страната е призована да зачита интересите на националния суверенитет, съблюдавайки благосъстоянието на всички слоеве на обществото, а не само на едни за сметка на други. Накрая Папата изрази задоволство от сътрудничеството между Православната църква и малката католическа общност, обединени в насърчаването на религиозните ценности срещу материализма и релативизма.

На посланика на Гана, Женевиев Тсега, Папата припомни последните прогреси на страна на икономическо и социално ниво. Освен това изрази задоволство от мирното и редовно провеждане на изборите. Етническата хармония, отбеляза Папата, „бе важен фактор да изграждането на условия на мир, стабилност и прогрес за всички граждани”. Усилия към които се включиха всички местни християнски общности и които сега, бе пожеланието на Папата, „трябва да бъдат увенчани с успех на следващите консултации на конституционно ниво”. Папата похвали също и атмосфера на религиозна свобода с която се отличава Гана, в полза на израстването на всички институции на страната. Бенедикт ХVІ подчерта важността от синтеза между секуларните и религиозни интереси и пожела правилната употреба на богатите природни ресурси на Гана.

Темата за свободата на вероизповеданието, в страна разделена на две между католици и протестанти, бе акцента в словото на Бенедикт XVI към посланика на Белиз, Хенри Левелин Лорънс. Тази свобода, посочи Папата, е родена от християнските ценности, върху които е съградена историята на тази малка държава в Централна Америка, в която живеят около 300 000 жители. Бенедикт XVI изтъкна и ролята на Църквата в образованието. То, посочи Папата, наред с другите неща „дава плод, когато се присъедини към добродетелите имащи корени в семейството, което е първото и основно място за формиране на мирни отношения на човешко, национално и международно ниво”. В края на словото си Папата насочи вниманието си към младежите на Белиз: благодарение на „силната вяра", заедно с интелекта и добрата воля, те ще бъде по-добре подготвени, за да поемат гражданското и социално лидерство на нацията и да осигурят на страната едно „стабилно, честно и мирно” бъдеще.

В словото си към посланика на Екваториална Гвинея, Нарчизо Нтугу Абезо Аяна, Папата припомни приноса на Църквата за насърчаването на едно справедливо и солидарно общество, зачитащо достойнството на човека и околната среда, в търсене на справедливо разпределяне на богатствата. Всичко това, отбеляза Светият Отец – е необходимо за насърчаването на един истински социален прогрес за всички, но предимно за бедните и нуждаещите се и, който насърчава живота, семейството, възпитанието и здравето на всички, без да забравя, че човек е създаден по образ Божии.


svt/bp/ rv