Папата разговаря с журналистите в самолета на път за Хърватия
По традиция, по време
на полета до Загреб, Папата припомни, че вече два пъти е бил в Хърватия и така е имал
възможността да се докосне до набожността на хърватския народ, която е много близка
до тази на родната му Бавария. Светият Отец сподели, че е останал много щастлив да
види това въплъщение на вярата:
“Една вяра живяна с цялото сърце, където
свръхестественото става естествено, и естественото бива осветено от свръхестественото.
По този начи видях и изживях Хърватия, с древната й католическа история, винаги
много близка до Светия престол ... Видях, че тук съществува дълбоко братство във
вярата, в желанието за служение на Бог в полза на човека и в християнския хуманизъм.
Затова ми се струва,че съществува естественоединение
в тази истинска католичност, открита към всички и която трансформира или желае да
трансформира света, според промисъла на Създателя".
Относно
предстоящото влизане на Хърватия в Европейския Съюз, Папата подчерта, че хърватите
са несъмнено европейски народ, който е част от европейската история и за това е логично,
правилно и необходимо, страната да стане част от Съюза. Въпреки някои съмнения, преобладаващото
чувство на хърватския народ е радостта:
“Може да разбере съществуването
на известен скептицизъм, сред този малък народ, който ще влезе в една
Европа, вече оформена и утвърдена. Не е странно, че съществува известен страх от една
централизирана и прекалено силен бюрокрация, от една рационалистка култура, която
не отчита в достатъчна степен историята, богатството на история и богатството на историческото
многообразие (...) Европейската идентичност е една специфична идентичност,
съградена от богатството на различните култури, които се срещат в християнската вяра
и в големите християнски ценности”.
Ролята на Хърватия , продължи
Светият Отец, може да бъде в обновяването на единението в различността, в укрепването
на богатството на нашите култури срещу един абстрактен рационализъм. В този смисъл
Папата окуражи хърватския народ: процесът по присъединяването към ЕС е реципрочен
процес на даване и получаване. Хърватия също може да предложи нещо от себе си, със
своята история със своите човешки и икономически ресурси, и да получи нещо, което
да разшири хоризонтите й не само в областта на икономиката но също на културата и
духовността.
Накрая Папата говори за Блажения Степинац, епископ и мъченик за
вярата, определяйки го като голям пастир и голям християнин, човек с образцов хуманизъм,
имал съдбата да живее във времето на две различни диктатури и двете насочени срещу
човека, срещу които не престава да се бори. Едната е Усташкия режим, който изглежда
сякаш ще изпълни мечтата за независимост и самостоятелност, но самостоятелност която
е всъщност се оказва лъжа, тъй като е използвана от Хитлер, за неговите собствени
цели. Кардинал Степинац, подчерта Светия Отец, разбира това твърде добре и се бори,
дори с цената на страдания, срещу този режим за истинския хуманизъм, защитавайки така
сърби, евреи и цигани. След това идва противоречивата диктатура на комунизма и той
продължава борбата си за вярата, за Божието присъствие в света и за истинския хуманизъм,
основан на Божието присъствие. Така неговата съдба, завърши Папата, го отвежда в предните
линии
“… на борбата срещу два различни и противоречиви режима и точно в
това решение да се бори срещу господстващия дух на своето времето, за един истински
хуманизъм, идващ от християнската вяра го превръща е във велик пример за подражание
не само за хърватите, но и за всички нас”.