Папата разговаря с журналистите в самолета на път за Хърватия

По традиция, по време на полета до Загреб, Папата припомни, че вече два пъти е бил в Хърватия и така е имал възможността да се докосне до набожността на хърватския народ, която е много близка до тази на родната му Бавария. Светият Отец сподели, че е останал много щастлив да види това въплъщение на вярата:

“Една вяра живяна с цялото сърце, където свръхестественото става естествено, и естественото бива осветено от свръхестественото. По този начи видях и изживях Хърватия, с древната й католическа история, винаги много близка до Светия престол ... Видях, че тук съществува дълбоко братство във вярата, в желанието за служение на Бог в полза на човека и в християнския хуманизъм. Затова ми се струва, че съществува естествено единение в тази истинска католичност, открита към всички и която трансформира или желае да трансформира света, според промисъла на Създателя".

Относно предстоящото влизане на Хърватия в Европейския Съюз, Папата подчерта, че хърватите са несъмнено европейски народ, който е част от европейската история и за това е логично, правилно и необходимо, страната да стане част от Съюза. Въпреки някои съмнения, преобладаващото чувство на хърватския народ е радостта:

“Може да разбере съществуването на известен скептицизъм, сред този малък народ, който ще влезе в една Европа, вече оформена и утвърдена. Не е странно, че съществува известен страх от една централизирана и прекалено силен бюрокрация, от една рационалистка култура, която не отчита в достатъчна степен историята, богатството на история и богатството на историческото многообразие (...) Европейската идентичност е една специфична идентичност, съградена от богатството на различните култури, които се срещат в християнската вяра и в големите християнски ценности”.

Ролята на Хърватия , продължи Светият Отец, може да бъде в обновяването на единението в различността, в укрепването на богатството на нашите култури срещу един абстрактен рационализъм. В този смисъл Папата окуражи хърватския народ: процесът по присъединяването към ЕС е реципрочен процес на даване и получаване. Хърватия също може да предложи нещо от себе си, със своята история със своите човешки и икономически ресурси, и да получи нещо, което да разшири хоризонтите й не само в областта на икономиката но също на културата и духовността.

Накрая Папата говори за Блажения Степинац, епископ и мъченик за вярата, определяйки го като голям пастир и голям християнин, човек с образцов хуманизъм, имал съдбата да живее във времето на две различни диктатури и двете насочени срещу човека, срещу които не престава да се бори. Едната е Усташкия режим, който изглежда сякаш ще изпълни мечтата за независимост и самостоятелност, но самостоятелност която е всъщност се оказва лъжа, тъй като е използвана от Хитлер, за неговите собствени цели. Кардинал Степинац, подчерта Светия Отец, разбира това твърде добре и се бори, дори с цената на страдания, срещу този режим за истинския хуманизъм, защитавайки така сърби, евреи и цигани. След това идва противоречивата диктатура на комунизма и той продължава борбата си за вярата, за Божието присъствие в света и за истинския хуманизъм, основан на Божието присъствие. Така неговата съдба, завърши Папата, го отвежда в предните линии

“… на борбата срещу два различни и противоречиви режима и точно в това решение да се бори срещу господстващия дух на своето времето, за един истински хуманизъм, идващ от християнската вяра го превръща е във велик пример за подражание не само за хърватите, но и за всички нас”.

bp/ rv