Бенедикт ХVІ към културния, научния и политически свят в Хърватия: съзнанието е ключът за качеството на социалния живот, демокрацията и общото благо

Ролята на религията в обществото, съзнанието и християнските корени бяха основните теми в словото на Папата към представители на гражданското общество, политици, научни и културни деятели и представители на християнската, еврейската и мюсюлманската религии в Хърватия. Срещата се състоя на 4 юни вечерта в Националния театър на Загреб, който Папата нарече „символично място, изразяващо националната и културна идентичност на страната”. Присъствието на религиозни представители бе повод за Бенедикт ХVІ да изтъкне важното място на религията в обществото:

„Религията не е странична сфера от обществото, а неин присъщ компонент, който непрекъснато приканва към вертикалното измерение: вслушване в Божието Слово, като условие за търсене на общото благо, справедливостта и помиряване в истината. Религията свързва човека с Бог, Създател и Отец на всички, сила за мира. Религиите винаги трябва да се пречистват, според тази истинска същност, за да отговорят на първоначалната им мисия”.

Централно място в папското слово зае темата за съзнанието, което е основния фактор за едно свободно и справедливо общество, както на национална, така и на наднационално ниво. Визирайки културно-историческия контекст на Европа, в която Хърватия винаги е заемала своето място, Папата посочи големите завоевания в модерната епоха - като свободата на съзнанието, човешките права и свободата на науката - които в едно свободно общество трябва да се развиват на базата на „трансцедентната основа”, за да се избегне тяхното заличаване:

„Качеството на социалния и гражданския живот и качеството на демокрацията до голяма степен зависят от онази критична точка, която е съзнанието. Ако съзнанието, според преобладаващата модерна мисъл, бъде сведено до субективната област, в която се изолират религията и морала, кризата на Запада няма да премине и Европа е предопределена към инволюция. Но ако съзнанието бъде преоткрито като място за вслушване на истината и доброто, като място за отговорност пред Бог и братята – което е силата срещу всяка диктатура - тогава има надежда за бъдещето”.

В тази светлина Папата подчерта важността да се припомнят християнските корени на многобройните културни и научни институции, също и като респект към историческата истина. Но особено важно, подчерта Папата, е „прочита в дълбочина на тези корени , тъй като са жизнени и днес”. Това означава да се проследи „динамизма” на основаването на един университет, художествено движение или болница:

„За да се оцени днес този динамизъм, който представлява духовна реалност, превърнала се в културна и социална действителност, е необходимо е да се разбере защо и как тези връзки са били възможни. Зад всичко това стоят мъже и жени от плът и кръв, съзнаващи и подтиквани от силата на истината и доброто”.

Един от тях е отеца йезуит Рудер Бошкович, успял да съчетае вярата и науката и тяхното взаимно стимулиране. Папата цитира неговия най-известен научен труд „Theoria philosphiae naturalis”, публикуван във Виена и Венеция в средата на ХVІІІв., чието подзаглавие е „единствения закон за съществуващите сили в природата”. Бошкович анализира различни клонове на науката, но всичко подчинено на страстта от единство, заключи Бенедикт ХVІ. Това е типично за католическата култура и затова бъдещото основаване на Католически университет в Хърватия е „знак за надежда”. Оттук и пожеланието на Светия Отец:

„Пожелавам този университет да допринесе за единството между различните области в съвременната култура и ценностите и идентичността на вашия народ, за да се продължи плодотворния принос на Църквата към благородната хърватска нация”.

Наследството оставено от Бошкович и от всички големи личности е „метода на открито мислене” в който съзнанието е „ключ за обработване на културата и за изграждането на общото благо”, подчерта Папата. Именно във формиране на съзнанието Църквата предлага на обществото своя ценен принос. Той започва от семейството и намира подкрепа в енорията, където децата, а после младежите, задълбочават изучаването на Светите Писания, които са „големия шифър” на европейската култура. В този процес на формиране, любовта е „главната двигателна сила за развитието на всяка една личност и за цялото човечество”:

„Тази логика на безвъзмездното даряване, изучена в детството и юношеството, намира след това своето място във всяка област, спорта, междуличностните отношения, изкуството, доброволческата дейност към бедните и страдащите. Веднъж научена, тя може да се разпространи в по-комплексни области, като политиката и икономиката, подпомагайки за едно общество, което е приемащо и същевременно богато на човешко съдържание и със силна етическа стойност”.

Накрая Папата препоръча миряните да бъдат водени от принципите на Социалната доктрина на Църквата в името на една истинска социална справедливост, защита на живота и семейството и за свободата на религията и образованието.

dg/ rv