Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Бог е тайна и не може да бъде сведен до човешките схеми

По пътя на вярата съществува едно постоянно „изкушение” и една „илюзорна претенция”: да бъде „заобиколена божията тайна”, замествайки я с един разбираем Бог, който отговаря на нашите схеми и планове”. Това заяви Бенедикт ХVІ на традиционната генерална аудиенция, която проведе на площад Свети Петър пред повече от 20 хиляди вярващи и поклонници от цял свят. Папата продължи катехистичния цикъл за силата на молитвата, като този път централно място зае Мойсей, който убеждава Бог да не наказва еврейския народ, предпочел да се кланя на един друг идол. Бенедикт ХVІ се позова на емблематичния епизод със Златния телец от Втората книга Мойсеева „Изход” в който народът иска един „по-достъпен и удобен Бог за човешките планове”:

„Това е постоянното изкушение по пътя на вярата: да се заобиколи божията тайна, изграждайки един разбираем бог, отговарящ на собствените схеми и планове. Случилото се в Синайската пустиня показва безразсъдството и илюзорната суета на тази претенция, както иронично потвърждава Псалм 106, в който заменят тяхната слава с фигурата на един телец”.

Затова Бог реагира и казва на Мойсей да слезе от планината, разкривайки му намерението си да накаже израелския народ, отклонил се от пътя, който му е посочил (Изх. 32,10). Мойсей призовава за милост, припомняйки как Авраам проси милост за спасението на Содом и Гомор и че прошката е единственото желание на Бог:

„Божието спасение включва милосърдието, но заедно с това разобличава греха и съществуващото зло, за да може прегрешилия, признал своя грях, да бъде опростен и преобразен от Бог. По този начин молитвата става толкова въздействаща в корумпираната действителност на грешника, защото намира израз в молитвата и Божието присъствие там, където има нужда от спасение”.

Но Мойсей, допълни Папата, не е загрижен само за спасението на своя народ, а най-вече за „името на Бог”, или на обещанието да се открие в цялата своя истина:

„Застъпникът иска израелския народ да бъде спасен, защото е повереното му стадо, но и защото чрез това спасение да се прояви истинската действителност на Бог. Любовта между братята и любовта към Бога са взаимно проникващи и неразделими. Мойсей, застъпникът, е човекът, който обединява тази любов в молитвата и едно единствено желание за добро”.

Просейки милост за Израил, каза Папата, Мойсей се обръща към Бог без да мисли за себе си. Той е „посредник за живота” и „застъпник, който се солидализира със своя народ”:

„Застъпникът не предявява обвинения за греха на своя народ, не изброява предполагаемите свои или на своя народ заслуги, а се обръща към милосърдието на Бог: един свободен Бог, една тотална любов, която постоянно търси отклонилия се, един Бог който винаги остава верен и предлага на грешника да се завърне при Него и посредством прошката да стане праведен и бъде верен”.

Папата завърши катехистичното си размишление, напомняйки, че тази страница от Стария Завет ни води към Новото, към фигурата на Христос, истинския посредник изпратен от Бог, за да спаси веднъж завинаги човечеството от всички епохи, но не чрез налагането на закони, а предлагайки своя живот:

„В Мойсей, видял се очи в очи с Бог на Синайската планина и станал застъпник на своя народ, жертвайки се за него, Църковните учители видяха олицетворение на Христос, който от Кръста реално застава пред Бог, не само като приятел, а и като Син... Неговото застъпничество не само е израз на солидарност, а се идентифицира с нас: полага всички ни в Неговото тяло. По този начин цялото Му съществувание като човек и Син е вопъл към сърцето на Бог. Това е прошката, която преобразява и обновява”.

При поздравите към различните присъстващи поклоннически групи Папата припомни своята предстояща апостолическа визита в Хърватската република на 4 и 5 юни и призова вярващите да се молят тя да донесе ”много духовни плодове, за да могат християнските семейства да бъдат солта на земята и светлината на света”.

dg/ rv