Бенедикт ХVІ към българската делегация във Ватикана: Моралното и културно наследство на Светите братя Кирил и Методий да бъде стимул за духовното обновление и общението

Моралното и културно наследство на славянските първоучители и съпатрони на Европа да стимулира духовното обновление, братското сътрудничество и солидарността в съвременното българско общество. Това пожела Бенедикт ХVІ на българската делегация, водена от председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която прие на аудиенция във Ватикана по повод традиционното отбелязване на 24 май – деня на българската просвета и култура. За Папата тази традиционна среща, бе повод отново да изтъкне важното духовно и културно значение на двамата „прочути и достойни пионери на евангелизацията на Европа”, които еднакво са почитани на Изток и на Запад:

„Благодарение на своето смело проповядване по пътищата на Европа те подпомогнаха духовното обновление и поставиха основите за истинското насърчаване на свободата и единението на християнска Европа. Кирил и Методий бяха „живи евангелия” и ярки знаци за добрината на Господ, затова тяхното свидетелство достига толкова лесно до хората от онази епоха”.

На европейските народи, за които през последните години се откриват нови перспективи за коопериране, каза Папата, двамата Светци припомнят, че тяхното единство ще бъде по-трайно, ако се базира на общите християнски корени, тъй като „християнството е главен и представителен елемент в историята на Стария континент”:

„Християнската вяра е оформила културата на Европа и неразривно се преплита се нейната история, дотолкова, че тя не би била разбрана, ако не се позовава на събитията характеризирали първия голям период на евангелизация, а след това за дълги векове в които Християнството придобива все по-важна роля”.

Затова, допълни Папата, духовното измерение на Европа е важно, както и за нейното обединение, и дава „перспективи за голяма надежда”. От своя страна европейските народи са призвани да създават условия за „по-дълбоко единение и действено сътрудничество”:

„За поставянето на солидна база на нова Европа, посочи Бенедикт ХVІ, не са достатъчни само икономическите интереси, а да се обърне внимание на истинските ценности, които са основата на всеобщия морален закон, вписан в човешкото сърце”.

Накрая, преди да даде своя апостолически багослов, Папата отправи пожелание към българската делегация:

„Нека моралното и духовно наследство на Св. Кирил и Методий, винаги да подхранва във всеки един от вас желанието да даде стойност на духовното наследство по вашата земя и същевременно, за откритост и общение във взаимното уважение. Нека тази наша среща бъде повод за по-дълбоки братски отношения и солидарност”.

При традиционната размяна на символични дарове г-жа Цачева подари на Папата бронзова скулптура на Йоан Кръстител и картина, изобразяваща храм-паметника "Св. Александър Невски". Пластиката е дело на Александър Пройнов, а картината - на художника Павел Митков. След срещата си със светия отец Цецка Цачева разговаря и с държавния секретар на Ватикана кардинал Тарчизио Бертоне в присъствието на секретаря за Отношенията с държавите, монс. Доминик Мамберти.

Сред участниците в българската делегация участват министърът на културата Вежди Рашидов и на образованието – Сергей Игнатов, представители на българския парламент, както и епископ Наум, главен секретар на Светия синод и отец Страхил Каваленов, енорийски свещеник на църквата „Дева Мария на Броеницата” в гр.Велико Търново.

Епископ Наум:

Отец Страхил Каваленов:





dg/ rv