“Трудът и учението:
средства за освещаване” бе темата на международен формационен семинар, който се проведе
от 13 до 15 май в гр. Хисар. Организатор бе църковното движение Католическа дейност,
а в него участваха 50 делегати от Софийско-Пловдивския диоцез, Апостолическата екзархия,
Никополската епархия, Италия и Румъния. Семинарът включваше беседи, работа по групи,
а дискусиите и обобщенията показаха облика на активни и мислещи младежи, готови да
дадат своя принос в различни сектори на обществения живот. Лектори бяха отец Феликс
Рока, диоцезален отговорник за пастирската дейност с децата и младежите в диоцеза
на Яш, генерален духовен асистент на Католическа дейност в Румъния и Андреа Фаваро,
професор по философия на правото в института по каноническо право "Свети Пий X" във
Венеция и национален съветник в младежката секция на Католическа дейност в Италия.
Това е вторият формационен семинар, който се провежда в Софийско-Пловдивската епархия.
През април 2010 година форумът бе на тема: “Младежи- евангелизатори на младежи” и
в него участваха делегати от България, Италия и Румъния. Повече за семинара информира
Жана Стоева:
********* „Участниците имаха възможност да чуят
различни размишления относно човешкия труд, среща с Бог, преживяване на вярата и одухотворяване
на земната действителност в Светия Дух. Беседата на отец Рока бе озаглавена “Възпитание
в труд” в която той разгледа ролята на труда в живота на човека и различните понятия,
които се крият зад тази констатация, а именно: труда като единствената дейност, която
е в състояние да освободи човека и света. Това е дейност, която е изцяло и само в
ръцете на човека, считан за единствен съзидател на своята бъднина и на своето спасение
и коренно противоположното на това понятие, което смята труда за безполезен по отношение
на освобождението и спасението на човека. Такъв човек възприема труда като необходимост,
от която не може да избяга, но която не може да има никакво въздействие върху неговата
лична реализация или неговото спасение. В хода на беседата бе казано още, че различните
последици, до които води свободата на човешкото планиране, са следствие на разнородните
начини, по които хората и социалните култури се изправят пред труда. Като пример бе
посочена съвременната социална култура, в която трудът и неговите последици са наблюдавани
изключително от икономическа гледна точка. Изтъкнато бе като рядкост виждането, което
разкрива връзката между труда и освобождението на човека в света. В близкото минало
това виждане не е било характерно само за религиозното мислене; всъщност, то е било
развито – повече или по-малко адекватно – и от някои политически системи. Кризата
на идеологии и появата на един вид прагматически утилитаризъм изглежда, че са изпразнили
труда от неговия най-древен и дълбок смисъл. Други два компонента, който бяха разгледани,
касаеха идеята, че трудът не е стока и възпитанието в труд като възпитание в отговорност
във всекидневния живот.
Андреа Фаваро изнесе две беседи. Едната, посветена
на въпроса „Каква ролята на “учението” в разпознаването на истината днес. Университет
и изследване”, а другата бе озаглавена “Смисълът на труда” по пътя към светостта на
всяка личност”. В първа тема бе изтъкнато, че университетското учение трябва да бъде
учение, което е абсолютно свързано с връзката между изследователската дейност и споделянето
на знание, т.е. интересният аспект на университета е това, че той е умствена среда,
в която човек знае, че изследва, за да споделя това, което е изследвал, така че това,
което той е изследвал и начинът, по който го е изследвал става от изключителна важност
и придобива забележителна педагогическа функция в смисъл, че изследването не е направено
върху някакви трудове, но е направено преди всичко върху трудове на този, който се
е ангажирал и продължава да се ангажира да ги прави. Знанието и споделянето, изследването
на знанието и неговото споделяне са два съществени и характеризиращи момента на университета.
Той е място, където наистина се изследва и се споделя това, което е изследвано. Изследователската
дейност е предназначена за споделяне на знанието, следователно университетът е наистина
място на човечност, на хуманизъм, той е продукт на хуманизма, т.е. той е продукт на
едно разбиране за човека, който живее в отношение с другите и по този начин реализира
самия себе си и допринася за развитието на науката, което в последствие има отражения
във всички области; отражения, за които днес би било подобаващо да се направи адекватно
осмисляне, но без да се подправя първичната основа на университетската наука, която
е изследователската дейност и споделянето на изследваното познание. По отношение на
втората тема: “Смисълът на труда” по пътя към светостта на всяка личност, във въведението
лекторът говори върху трудът в постиндустриалните общества и алтернативата между моделите
неотстъпчиво общество и гъвкаво общество, като основен елемент на тази теория е констатацията,
че всяко общество има в себе си както елементи на неотстъпчивост, така и елементи
на гъвкавост, независимо от разглеждания сектор: труд, институции, международни взаимоотношения,
културни модели. С израза неотстъпчиво общество – гъвкаво общество се представят два
противоположни теоретични модела, от които всеки има своите особени характеристики,
но които не се срещат в чист вид в действителността. Изтъкнато бе, че темата за труда
е заемала винаги важно място в социалното учение на Църквата. По особен начин папа
Иван Павел II е посветил своята първа социална енциклика на труда (Laborem exercens).
Размишлението на Църквата върху темата за труда възприема действителността за човека,
който е сътворен по образ и подобие Божие (лат. imago Dei) и който участва със собствения
си труд в божественото дело на Сътворителя: “Плодете се и множете се, пълнете земята
и обладайте я” (Бит 1, 28). Следователно: човешката дейност, която е винаги действие
за и с другите, е процес, посредством който човекът развива своето отношение към труда,
преминавайки към все по-високо ниво на познание на материалните и символично-общителните
средства и допринасяйки за израстването на своята личност. Тази действителност е изразена
по ясен начин в следния откъс от енцикликата “Populorum progressio”: “Ако земята е
сътворена, за да снабди всекиго със средства за съществуване и развитие, то всеки
човек има право да намери на нея това, което му е необходимо”. В заключение бе казано,
че човек действа самоопределящо, т.е. свободно и отговорно, без да става роб на дейността
и на труда, но съзидател на действителността, която го заобикаля, като в самия себе
си успява да открие автентичния смисъл на своето съществуване.
На 14 май младежите
участваха в света литургия в църквата „Пресвето семейството” в гр. Хисар, която предстоятелства
от Софийско-Пловдивския епископ Георги Йовчев. На следващия ден монс. Стефан Манолов
отслужи литургия, а проповедта му бе посветена на труда, като средство за освещаване
на човека. Християните трябва да заявят ясно, че трудът е дар от Бога, каза монс.
Манолов. „Той е свидетелство за достойнството на човека, насърчава развитието на личността
му, начин за усъвършенстване на обществото и в напредъка на цялото човечество. Човекът,
сътворен по образ Божи, посредством своя труд участва в делото на Сътворителя и в
границите на своите възможности, в известен смисъл продължава това дело и го завършва”.
Трябва да знаем, допълни монс. Манолов, че цялото достойнство на труда се основава
върху любовта, защото „трудът се ражда от любовта, той е нейна проява и е насочен
към нея. Бог се разкрива не само в красотата на природата, но също и в трудовия опит,
и в човешкото усилие. Така трудът се превръща в молитва, в благодарствено излияние”.
Трудът е също така и апостолат възможност за служене на другите така, че да познаят
Христа и да бъдат отведени при Отца в резултат на любовта, която Светия Дух е вдъхнал
в техните души”- каза още отец Стефан като в заключение подчерта, че християнинът,
който слуша словото на живия Бог, съчетавайки труда с молитва, трябва да знае какво
място заема неговият труд не само за напредък на земната цивилизация, но и в развитието
на Божето царство, към което са призовани всички хора чрез силата на Светия дух и
думите на Евангелието.
Обобщавайки форума, генералният викарий монс. Стефан
Манолов изрази своето удовлетворение, визирайки както нивото на лекторите, участниците,
духовния аспект (проповеди, размишления, молитвената вечер), така и предразполагащата
среда. Всички тези компоненти са изключително важни за успешното му провеждане и те
бяха реализирани по най-добрия начин, допълни още монс. Манолов. Генералният викарий,
изтъкна формационното значение на семинара, да изгради мироглед в участниците, тъй
като неговата тема засяга конкретния живот на миряните и действителността извън храма:
„Тази година имаше и младежи под 18-годишна възраст, който се справиха добре и семето,
което бе посято, ще израсте след време много по-добре в сравнение с по-големите, тай
като те вече имат изграден светоглед и той се променя по-трудно. Участваха и половината
младежи от миналата година и вече повече от 80 човека са се потопили в тази действителност”-
каза още той като изрази и желанието формационните семинари да продължат, за да бъде
изграден в миряните такъв поглед за живота в света, който да е бъде изпълнен с евангелски
дух.
В специално издание, отразяващо работа на семинара, ще бъдат издадени
беседите на отец Феликс Рока, на Андреа Фаваро и размишлението на монс. Стефан Манолов
по време на светата литургия на 15 май и така тези много добре разработени и задълбочени
текстове ще бъдат отново четени”.
За Радио Ватикана Жана Стоева
Ето
и впечатленията на участници в семинара:
Мария Лесова, 30 години, от
град Раковски; работи в Пловдив като адвокат: „На семинара ние наблегнахме и разгледахме
аспектите на труда и на учението през призмата на вярата и надявам се всички, поне
за себе си мога да кажа със сигурност, излязохме от този семинар обогатени с нови
аспекти от тълкуването и разбирането на нашата вяра, а също така и обновени духовно.
На мен лично ми направи най-голямо впечатление темата за призванието и как всеки трябва
да открие кое е неговото призвание. Но също и да направи правилен избор в това какво
да учи и какво да работи, защото тогава той ще го учи и работи с желание и ще принася
плодовете на своето учение и своя труд към Бога, като ще му благодари с чисто сърце.
Това мога да го кажа и от моя личен опит, защото за щастие аз, разбира се с Божията
помощ, успях да завърша това, което винаги съм искала и да работя професия, която
желая. По този начин аз я упражнявам с лекота и се наслаждавам на всеки един постигнат
успех. В този смисъл обаче, ние трябва да продължим да се учим цял живот, тъй като
опитът ни просветлява, затова трябва да продължим да се борим в постигането на успехи,
защото ние осъзнаваме всъщност, че това, което сме научили е една много малка част
от това, което можем да научим и което сме в състояние да научим, а едно по-добро
опознаване на света около нас и отдаването ни в работата ще ни даде възможност да
помагаме и на околните с нашата работа и с нещата, които сме научили”.
Петя
Кривошиева, 23 год. от София; завършва социология в С.У. и работи в една агенция;
участник в първия семинар: „Изключително много се радвам, че присъствах и на двата
форума и това много ми помага да направя сравнението. Мисля, че новите неща не бяха
много, защото идеята и структурата на двата семинара е една и съща. Може би, новото
беше в самите участници, в това, че ние вече имахме по-различни очаквания, в това,
че ние вече се познавахме по-добре. По-лесно споделяхме нещата, които сме изживели,
нещата, които ни свързват все пак на този семинар. Като цяло хубавото беше, че може
би осъзнахме по-добре всичко това от което имахме възможност на първия семинар. Различното
е, че след този семинар ние вече сме по-осъзнати, като истински вестители на евангелизацията
и че това възвестяване може да бъде чрез труда и учението”. За мен лично, когато научавам
нещо ново се стремя да го прилагам във всичко, което правя, т.е., не само в Църквата,
където работя с деца, не само там, където общувам с хора, но по принцип изцяло в моя
живот, в начина по който се моля, в начина по който живея като една християнка”.