Бозе: монс. Марк Лангам: икуменическият диалог означава да разпознаем Божията воля за Църквата

Манастирът Бозе в Италия отново е център на важна икуменическа среща. От 17 до 27 май той е домакин на първата среща от третата фаза на диолага между Католическата църква и Англиканската съобщност, ръководена от Международната англикано-католическа комисия (Arcic). Началото на тази нова фаза в диалога бе обявена от Бенедикт ХVІ и архиепископът на Кентърбъри, Роуън Уилямс, по време на среща преди година и половина в Рим. Централна тема на която ще насочат вниманието си англиканските и католически представители е „общението”. От католическа страна председател на срещата е монс. Марк Лангам, от Папския Съвет за насърчаване на християнското единение, който в интервю на Радио Ватикана говори за дискусионната тема и очакванията от тази срещата:


*********

"It’s a theme that really arose out of the discussions of the Holy Father and …
"В действителност темата се роди от разговорите между Светият Отец Папата и архиеп. Роуън Уилямс по време на тази среща в Рим. Тези разговори засегнаха важни въпроси за англиканската общност през този период. Темите разглеждат онова, което изгражда Църквата и как местните църкви се поместват в едно по-голямо общение. Ето защо, основното внимание на настоящите разговори е „общението” на универсално и местно ниво. Този въпрос е дълбоко вкоренен в Англиканската съобщност: както за Arcic, така и за всички останали икуменически диалози, това е нещо, което наистина може да помогне на Съобщността да разбере как да продължи по този път".


По какъв начин всичко това е свързва с настоящите етически въпроси пред които са изправени двете Църкви?
"Yes: inevitably, those are very much part of the scene that we’ll be looking at. …
"Неизбежно е подобни въпроси да бъдат част от въпросите на настоящата среща. Но искам да посоча, че нашата задача е не само да засегнем тези „горещи” аргументи и да говорим само за тях: ще се опитаме да преминем отвъд, за да търсим произхода на тези различия. Това ни позволява да се върнем към самата същност на икуменическия диалог, който започнахме, като подчертаваме онова, което ни обединява и индивидуализирайки сферите в които можем заедно да изповядваме нашата вяра и да разберем къде, кога и защото се пораждат разликите. Това е най-продуктивния и креативен начин за разглеждането на различните точки по време на разговорите. Ако се ограничим само до спорните точки и говорим само за тях, то има опасност да се прикрием и защитаваме вече съществуващи позиции, които няма да ни доведат до никъде. Ентусиазиращият аспект на икуменическия диалог се състои именно във факта, че се стреми да преодолее тези точки, търсейки какво се крие „отдолу” и „отзад” в онова, което можем да споделим: това е пътя по който можем да вървим напред".


Какви са очакванията от тази нова фаза в диалога? Мнозина, гледайки на Англиканската събощност, смятат, че тя трябва първо да разреши своите вътрешни проблеми, преди да започне икуменическия диалог…
"Ecumenical conversation is not just about discussing things when we’ve got...
Икуменическият диалог не се провежда само когато сме разрешили проблемите си: икуменическия диалог означава по-скоро разпознаването на волята Божия, която ни се явява посредством Светия Дух, тук и сега. В настоящият труден момент, може би повече от всякога е важно двете Църкви да положат усилия, за да разберат каква е волята Божия за Църквата. Това, което ние постоянно повтаряме е, че икуменизмът не е дело на човешките ръце: то е желание на Бог, което се изразява в молитвата на Нашия Господ за неговата Църква. Ние се опитваме да разсеем облаците от човешките недоразумения, за да можем изцяло да разберем Божията воля за неговата Църква. Именно в тази светлина трябва да работим и да работим по-усилено в тези трудни времена, за да постигнем единството и възвестяваме заедно Евангелието. Ето защо, много е трудно да се каже какви са нашите очаквания, защото всичко е в Божиите ръце. Но смятам, че в този труден момент е изключително важно да се срещаме и разговаряме, за да потвърдим онова, което ни обединява и утвърдим нашето убеждение, че Господ ни призовава към единение”.


svt/ rv