Указания на Светия Престол до всички епископски конференции за превенцията от сексуалните насилия над малолетни

„Сред най-важните отговорности на диоцезалния епископ, целящи гарантирането на общото благо на вярващите и преди всичко закрилата на децата и младежите, е задължението да даде подходящ отговор при евентуални случаи на сексуално насилие над малолетни, извършено от богопосветени от неговия диоцез”. Така започва Писмото на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, публикувано днес от Ватиканския пресцентър, целящо да помогне на епископите при закрилата на малолетните и предоставяне „подкрепа и помирение” на жертвите от насилията. Писмото цели да улесни епископските конференции в подготовката на "водещи линии" в отношението към случаите на сексуално насилие над малолетни извършено от църковни служители. Ватиканският документ установява, че до края на май 2012 епископатите от целия свят трябва да подготвят и изпратят своите ръководни линии до ведомството ръководено от кард. Уилям Левада. Освен това, генералните настоятелства на религиозните клерикални институти са приканени да създадат своите ръководни линии.


Приоритетно внимание към жертвите, превенцията, формирането на семинаристите, сътрудничество с гражданските власти: това са основните насоки, които трябва да структурират ръководните линии на епископатите при разрешаването на случаите на сексуални насилия. В писмото се напомня, че този документ следва публикуваната през юли м.г. актуализация на Motu proprio “Sancramentorum sanctitatis tutela” на Йоан Павел ІІ от 2001, засягаща най-тежките престъпления. Писмото припомня примера на Бенедикт ХVІ „с неговата готовност и благоразположение да се срещне и изслуша жертвите на сексуални насилия”. Този пример трябва да бъде последван от епископите, които трябва да се покажат готови да „изслушат жертвите и техните роднини и да положат усилия за тяхната духовна и психологическа подкрепа”.


Документът се спира на закрилата на малолетните и гарантирането на „сигурна среда” за младежите. Освен това се насърчават програми, реализирани в миналото в църковната среда, насочени към „разпознаване на сигналите за сексуално насилие и прилагане на подходящи мерки”. Друга важна точка над която се спира новият ватикански документ е формирането на бъдещите свещеници и богопосветени. Цитирани са думите на Блажен Йоан Павел ІІ, който припомня, че „няма място в свещенството и в богопосветения живот онзи, който може да причини зло на младежити”. Те са „призив към специфична отговорност на епископите, главните настоятели на религиозните ордени и онези, които са отговорни за формирането на бъдещите свещеници и богопосветени”. Освен това се припомня спешната необходимост от „по-дълбок размисъл за личното призвание за свещенството и здраво човешко и духовно формиране” на семинаристите, както и „задължителна обмяна на информация” за онези кандидати за свещенство, които „се преместват от една семинария в друга”. Епископите са призвани да бъдат бдителни „за разпознаването на онова, което би могло да бъде знак за евентуални злоупотреби срещу малолетни”. Също така да положат „всички усилия при разглеждането на евентуални случаи на насилие”, зачитайки всяка една от страните. Текстът подчертава, че „обвинения свещеник е невинен до доказване на противното”.


Особено място в писмото е отделено за сътрудничеството с гражданските власти. „Сексуалното насилие над малолетни не е само канонично престъпление, но също и престъпление, преследвано от гражданските власти”, се казва в документа. Ето защо, епископите трябва „да сътрудничат с тях в сферата на съответните компетенции”. Но преди всичко, се чете в писмото, „трябва винаги да се следват разпоредбите на гражданските закони относно разобличаването на престъпления пред съответните власти, без да се наврежда на вътрешния сакраментален форум”. Това сътрудничество, прибавя документът, се отнася „за всички богопосветени или миряни, които работят в църковните структури”. В този контекст писмото представя кратък обзор на каноничното законодателство в сила, отнасящо се за сексуалните насилия над малолетни извършени от църковни служители. Открояват се съвместните усилия на Йоан Павел ІІ и кард. Ратцингер, както и тези на Бенедикт ХVІ, в борбата срещу това зло. Документът припомня на епископите и генералните настоятели, че имат компетенцията за предварителното разследване, а при доказано обвинение, случаят преминава в компетенцията на Конгрегацията за доктрината на вярата. Припомнени се и каноничните мерки и църковните наказания, които могат да бъдат наложени на виновните, включително и загубата на клерикалното състояние.


Писмото завършва със серия от насоки, които подчертават главната отговорност на епископите и генералните настоятели. Заедно с това необходимостта от предоставяне на подкрепа за жертвите, уважение към обвинителя, гарантиране неприкосновеността на частния живот на хората и спазването на гражданските закони в страната. „В случай на опасност за малолетните или скандал за общността”, уточнява документът, се изключва възвръщане към публичното служение на свещеник или богопосветен.


"Писмото е нова важна крачка напред в насърчаването в цялата Църква на съзнанието за спешната необходимост да се отговори по ефикасен и прозорлив начин на злото причинено от сексуалните насилия от членове на клира”, коментира нота на отец Федерико Ломбарди, директор на Ватиканския пресцентър. "По този начин може да се поднови пълната достоверност на свидетелството и възпитателната мисия на Църквата, допринасяйки за създаването на сигурни възпитателни среди в обществото”.


svt/ rv