Истинската сексуалност

Обединяването на "теологията на тялото с теологията на любовта" води до пълнотата на човека: тази препоръка отправи Бенедикт ХVІ към участниците в срещата организирана от Папския институт „Йоан Павел ІІ” за изучаване брака и семейството, основан преди 30 години от Папа Войтила. За Бенедикт между тялото и духа няма противоречие, а истинската сексуалност се ражда от величието на Божията любов.


Папата посочи за пример голите тела на Микеланджело, които са „изпълнени от светлина, живот и блясък”, чрез което големия художник показва, че „нашите тела крият една тайна”, тъй като „в тях се проявява и действа Светия Дух”. Преди първородният грях, каза Папата, „телата на Адам и Ева са в пълна хармония”: еросът означава приемането на Божията любов, за да бъде после възвърната. В любовта човек се възражда. Започва един нов живот и „ново единство на двама в едно тяло”:


„Истинското очарование на сексуалността се ражда от големината на онзи хоризонт, който обгръща цялостната красота, вселената на другия човек и на „нас” от което се ражда обещаното общение и новия живот, един нов път, който води към Бог, източник на любовта. Тогава обединението в едно тяло се превръща в съюз за цял живот, за да могат мъжа и жената да станат един дух”.


Така се разкрива и пътя в който тялото ни предава стойността на времето, допълни Папата, това е пътят на постепенното извисяване в любовта:


„В тази светлина, добродетелта на целомъдрието добива нов смисъл. Не означава отказ от удоволствието и радостта от живота, а съгласие за любовта като дълбоко общение между хората, която изисква време и уважение”. Означава един „общ път към пълнотата в който любовта може да дава живот и благородно да приема раждащия се живот”.


Папата припомни, че тялото съдържа и един „негативен език”: говори за надмощие над другия, за желанието за притежание и използване. Въпреки това, знаем, че този език не принадлежи на първоначалния Божи промисъл, а е плод на греха:


„Когато тялото се отдели от своя първоначален замисъл и от връзката с Твореца, тогава се бунтува срещу човека, губи способността за общение и се превръща в терен за обсебване на другия. Не е ли това драмата на сексуалността, която днес остава затворена в нашето тяло и чувства, но която в действителност може да се осъществи само в призванието на нещо по-голямо?


Но Бог предлага на човека един „път за спасение на тялото”, който е семейството – „мястото в което теологията на тялото и теологията на любовта се пресичат”. Семейството е училище за любовта, която получаваме от нашите родители. В него се живее съюза между живота и съпружеската любов в едно тяло, каза Папата.


„В семейството човек открива отношението към действителността, не като индивид, който се самоосъществява, а като син и съпруг, чиято идентичност се корени в призванието на Божията любов; да бъде приет от другите и се отдава за другите”.


В тази перспектива, завърши Папата, „теологията на тялото избягва опасността от повърхностното и дава възможност да се приеме величието на призванието на любовта, която е повик към общение с другите хора в двойствената форма на целомъдрието и брака”.


dg/ rv