Атентатът срещу Карол Войтила: „Много повече от това което изглежда”

Много е важно да се разбере дълбокият смисъл на това събитие, разбирано не само в контекста на ХХ век, но особено в историята на Църквата и още повече в историята на спасението, отбелязва ватиканския „Осерваторе Романо” в уводна статия в изданието си на 13 май, 30 години след атентата на площад Свети Петър.


„Атентатът срещу Папата, заедно с подобния при който намери смъртта си Джон Кенеди, представлява най-високото ниво което достига тероризма през ХХв.: атакувани са два основни символа на световната власт – политическата и религиозната”. Атентатът срещу Йоан Павел ІІ, „предшестван от други опити на неуравновесени, за щастие несполучливи, много различни от терористичния перфекционизъм на Агджа и неговите евентуални съучастници, негативно отбелязва достигната значимост на видимия водач на Католическата църква през последния век”. „Именно във фазата на максимална секуларизация на западното общество фигурата на Римския Папа добива все по-важна роля, дори в международен план, превръщайки се в един от най-слушаните гласове, впоследствие –най-критикуваните и най-нападаните”.


Затова, коментира ватиканския официоз, атентатът може да се смята като „доказателство за тази нарастващата важност” на Католическата църква през ХХв., чрез фигурата на Папата-поляк, който е „централна фигура и тежест не само в духовен и морален план, но и заради неговата политическа роля в борбата срещу комунистическия режим”.


„Несъмнено, начинът по който се припомня атентатът, станал историческо събитие, се дължи на личната инициатива на Йоан Павел ІІ, най-вече в неговия умерен начин да подпомогне разследванията и неговата незаинтересованост към подбудителите на атентатора. Незаинтересованост, която се проявява в съдбата на третия куршум, за чието съществувание се разбира само една година след атентата, който полага в короната на Дева Мария Фатимска”. „Войтила много добре е знаел кой е искал смъртта му, така както е знаел, че се намира в опасност, но същевременно е съзнавал, че зад човешките решения винаги има нещо много повече от онова, което изглажда. Именно към този трансцедентен план той искаше да измести вниманието, за да търси истинския смисъл на това събитие”.


„Силите, които се противопоставяха на неговата открита борба за завръщане на християнството в центъра на вниманието, за да разтвори душите за истините на Евангелието, бяха многобройни и не можеха да се сведат до един политически заговор с комунистическа матрица или до антихристиянска операция на ислямския фундаментализъм. Още от началото той ясно изрази своето критично отношение към материалистичното и хедонистичното общество. Неговата фигура силно се открояваше като антагонист не само на комунистическите режими, а и на един неразбран смисъл за модернизацията на демократичните страни, които го смятаха за смъртен враг.


Неразкритата тайна за подбудителите на атентата – чието разрешение, както писа в своето завещание Йоан Павел ІІ, беше пред очите на всички – както и чудодейната намеса, отклонила куршумите на един много умел убиец на малко разстояние от целта, с последвалото спасение на Папата, насищат събитието със силен духовен заряд. Това се потвърждава от съвпадението на датата с първото явление на Дева Мария във Фатима през 1917 и нейното послание посветено на ХХ в., отнасящо се конкретно за настъпването на комунизма”.


„Намесата на Божията Майка потвърждава една сигурност за християните: дори да са могъщи и опасни, силите на злото няма да победят. От една страна, тази интерпретация дава мярката за негативните сили, които много повече играят роля отколкото приписването на отговорността за атентата на една специфична група, а от друга разкрива сърцата за надеждата. Изважда атентата от привидните исторически обстоятелства и го полага в историята на спасението. По този начин, битката, която започва Папата може да стане за всички християни. Многократно повтаряната от него препоръка към християните да не се страхуват и разтворят „вратите за Христос”, благодарение на неговия пример, се превръща в проект, който се отнася за всички, а не само за един по-съзнателен и смел елит”.


dg/ oss.rom