30 години от атентата срещу Йоан Павел ІІ на площад Свети Петър

„Този Папа има призванието на мъченик за вярата; никой не може да го спре; няма да се учудя, ако някой стреля по него”. Това са думи за Йоан Павел ІІ произнесени от почетния архиепископ на Милано, кардинал Джовани Коломбо, на 10 май 1981. Само три дена след това, думите му ще станат реалност.


13 май 1981 е празник на Дева Мария Фатимска и площад Свети Петър е препълнен от вярващи и поклонници, участващи в традиционната генерална аудиенция на Папата. Йоан Павел ІІ обикаля площада с открит папамобил и поздравява присъстващите. Прегръща едно дете и го издига високо с усмивка и нежност. Никой не знае, но по време на аудиенцията Папата трябва да обяви учредяването на Папския съвет за Семейството. Това послание, както и аудиенцията, са отложени от няколко изстрела. Часът е 17.17. Йоан Павел ІІ се свлича в автомобила, подкрепян от личния му секретар, дон Станислав Дживиш. Хората изпадат в ужас, някои плачат, други коленичат в гореща молитва. „Папата е прострелян и лежи в папамобила, който с голяма скорост влиза във Ватикана”, развълнувано коментира Бенедето Нардачи, който пряко следи аудиенцията за Радио Ватикана. „За първи път се говори за тероризъм във Ватикана. За първи път се говори за тероризъм в един град, откъдето винаги са изпращани послания за любов, съгласие и мир”.


С линейка Йоан Павел ІІ е откаран в римската болница „Джемели”, където ще бъде опериран. „Папата се молеше непрекъснато на полски език: „Исусе мой. Майко моя”, спомня си личния му лекар, Ренато Будзонети. Операцията е дълга и сложна: Карол Войтила е изгубил много кръв, защото е ранен на няколко места, особено безпокойство предизвиква раната в стомашната област. Въпреки това, хирургът разбира, че куршумът има неправилна траектория: отклонението от няколко милиметра спасява живота на полския папа. Операцията е успешна. Милиони вярващи по света, най-вече в Полша, очакващи резултата в трепетна молитва, могат да въздъхнат с облекчение.


Междувременно, италианската полиция разпитва атентатора - младия турски екстремист Али Агджа. Именно към него Йоан Павел ІІ ще се обърне на 17 май по време на молитвата Царице Небесна, която произнася от болничното легло в „Джемели”:


„Трогнат съм, благодаря ви за молитвите, благославям ви всички....Моля се за брата, който ме рани и на когото искрено прощавам....На Тебе Майко, отново казвам: Totus Tuus ego sum (Всецяло съм Твой)”.

От този момент прошката и поверяването на Дева Мария ще станат неразделна част от живота и понтификата на Карол Войтила. На Рождество Христово през 1983 той лично ще посети Али Агджа в римския затвор Ребибия, а на 13 май 1982 ще благодари на Божията Майка в светилището на Дева Мария Фатимска в Португалия, спасила живота му. Йоан Павел ІІ не се съмнява, че ръката на Дева Мария е „водила траекторията на куршума и спира агонизиращия Папа пред прага на смъртта”. Totus Tuus е епископското мото на Карол Войтила. До последния си земен миг, той ще повтаря:


„На Тебе се поверявам и още веднъж заявявам: Всецяло съм Твой, Мария! Всецяло Твой!”.


dg/ rv