Концерт във Ватикана по повод шест години от Понтификата на Бенедикт ХVІ

„Християнската вяра не е „вяра в нещо”, а „вяра в Някой”: в Бог, който се откри в Исус”. Това подчерта Папата в словото си в края на концерта поднесен от италианския президент, Джорджо Наполитано, по повод шестата година от Понтификата на Бенедикт ХVІ. Оркестърът и хора на римската опера, под диригентството на мастро Хесус Лопес Кобос и маестро Роберто Габиани изпълниха „Credo” (пр. Верую) от Вивалди и „Stabat Mater” от Росини. „Двама композитори – посочи Светият Отец – от които Италия, която чества 150 години от своето политическо обединение, трябва да бъде горда”.


Думата „Верую” има различни значения, но която е произнесена в при изповядването на вярата на Църквата, придобива едно дълбоко значение. Изповядването на вярата, посочи Бенедикт ХVІ, потвърждава с доверие истинския смисъл на онази действителност, която ни поддържа и означава да приемем този смисъл като устойчив терен, върху който можем да стоим без страх. Думата „Амин” с която завършва музикалното произведение на Вивалди, посочи Папата, е израз на доверчивото полагане върху устойчивата основа, която е Бог. Бенедикт ХVІ се спря на три аспекта от творбата на Вивалди:


„Вивалди иска да изрази „ние” на вярата. „Веруюто” е „ние” на Църквата, която пее, във времето и пространството, своята вяра; моето „аз вярвам” е поместено в „ние” като общност. Желая да се спря и на двете централни картини в творбата: Et incarnatus est и Crocifixus (пр. Въплъти се и бе Разпнат). Вивалди се спира, както бе тогавашната практика, на момента в който Бог, който изглежда далеч, застава близо до човека, въплътява се и дарява себе си на Кръста. Повторението на думите тук и продължителните модулации дават дълбок смисъл на удивлението пред този Учител и ни приканват към молитва и съзерцание”.


Stabat Mater, продължи Папата, позовавайки се на музикалния шедьовър на Росини, е едно голямо съзерцание на тайната на смъртта на Исус и дълбоката скръб на Дева Мария:


„Творбата на Росини изразява неговата религиозност, богата на чувства и силно емоционално напрежение, които се пораждат пред тайните на Христос. Но смятам, че двата истински бисера на тази творба са откъсите „a cappella” l’Eja mater fons amoris e il Quando corpus morietur. Оттук маестро Росини се връща към полифонията, с една емоционална наситеност, която се превръща в сърцераздирателна молитва: „Когато моето тяло умре, направи така че на душата да бъде дадена Небесната слава”.


Преди началото на концерта в своето приветствено слово президента Наполитано припомни добрите отношения между Италия и Ватикана, поставени на преден план от Папата в неговите поздрави по повод 150-та годишнина от националното единство. Наполитано припомни беатификацията на Йоан Павел ІІ на 1 май и като се позова на феномена на имиграцията, отправи апел към Евпорейския Съюз да не се затваря в своето благосъстояние. Президентът на Италия припомни апелите за солидарност и приемственост отправени от Блажен Войтила, в името на мира, човешкото достойнство и религиозната свобода.


svt/ rv