Бенедикт ХVІ: Литургията е знак на живото присъствие на Христос сред Божия народ

Погрешно е да противопоставят традицията и прогреса в литургията, защото в нея обновлението е дадено по силата на Христос, който я вдъхновява със своето присъствие. Това подчерта Бенедикт ХVІ в словото си към участниците в Международния конгрес по Литургия, организиран от Папския университет „Свети Анселм” по повод 50 години от основаването на Папския Литургичен Институт.


Литургията, посочи Папата, дарява със сила Църквата, позволява и да види Възкръсналия Христос и възпитава в „примата на вярата и благодатта”. Въпреки това, от Втория Ватиканския събор до днес, често привържениците на новото в сферата на литургията влизат в спор със защитниците на миналото, отбеляза Бенедикт ХVІ, който насочи вниманието към наследството оставено от Втория Ватикански събор в литургията. По времето на събора, припомни Папата, съществуваше преди всичко необходимостта да се предизвика „едно по-активно участие на вярващите в литургичните служения, посредством употребата на националните езици” и да се проучи „приспособяването на ритуалите в различните култури”:


„Освен това се открояваше ясно, още от самото начало, необходимостта да се проучи по по-задълбочен начин богословската основа на Литургията, за да се избегне изпадането в ритуализъм или подпомагането на субективизма, протагонизма на отслужващия и за да може реформата да бъде в съответствие с Откровението и приемствеността на традицията на Църквата”.


Това, което е важно да се разбере, продължи Бенедикт ХVІ , е, че литургията на Църквата „стои над самата реформа на събора, чиято цел не бе основно промяната на ритуала и текстовете, а обновяване на начина на мислене и поставянето на Пасхалната тайна на Христос в центъра на християнския и пасторален живот”:


„За съжаление може би, дори и от нас Пастирите и експертите, Литургията бе разбрана повече като обект за реформа, отколкото като субект способен да обнови християнски живот, от момента в който „съществува една много тясна и органична връзка между обновлението на Литургията и обновлението на целия живот на Църквата. От Литургията Църквата извлича силата за живота”.


Като се позова на темата на литургичния конгрес „Между паметта и пророчеството”, Бенедикт ХVІ припомни приноса на Папския университет „Свети Анселм” и Папския Литургичен Институт в годините след Втория Ватикански Събор:


„Те помогнаха на Божия народ да живее Литургията като израз на Църквата в молитва, като присъствие на Христос сред хората и като съществена част от историята на спасението. В литургичната дейност на Църквата е налице активното присъствие на Христос: онова, което извърши по време на неговото пребиваване сред хората, Той продължава да го прави действащи посредством своето лично сакраментално действие, чийто център е Евхаристията”.


Литургията, подчерта Бенедикт ХVІ, е привилегирован свидетел на „живата традиция на Църквата”. Ето защо, завърши Папата, съборните Отци, пожелаха да предадат на своите потомци една програма на реформа, която е „в синхрон” с „голямата литургична традиция от миналото и бъдещето”:


„Не веднъж се противопоставят по неподходящ начин традицията и прогреса. В действителност, тези две понятия се допълват: традицията е една жива реалност и затова заключва в себе си принципа на развитие, на прогрес".


svt/ rv