2011-05-04 18:28:36

Валери Тодоров: денят принадлежи на радиото, а вечерта на телевизията


Въпреки главоломното развитие на новите технологии в комуникациите, Радиото е медиа с дълга перспектива, гъвкава, с малки инвестиции и бързо внедряване на новите технологии, а ролята и персонификацията на журналиста е много силна: това е мнението на Валери Тодоров, генерален директор на БНР, след участието си в17-та Асамблея на Европейския съюз за радиоразпръскване (European Broadcasting Union). Срещата се проведе на 28 и 29 април в новата сграда на Папския Съвет за социални комуникации по повод 80-та годишнина на Радио Ватикана, а накрая 150 участници - ръководители и представители на най-престижните радиа в Европа - бяха приети на аудиенция от Папа Бенедикт ХVІ. На конференцията бяха засегнати въпроси от издателската, юридическата и техническата сфери, както и някои проблематики, свързани с обществената дейност на националното радио и съкращаването на държавните субсидии, конкуренцията на търговските и частните радиа, както и развиването на модели за диалог и плурализъм в контекста на свободата на информацията. В интервю за Радио Ватикана Валери Тодоров посочи, че БНР има изключително високо доверие в българското общество с неоспорим рейтинг, а също така изтъква доброто сътрудничество между националната медиа и Радиото на Папата:


*********
Господин Тодоров, как изглежда Радиото в Европа след тази среща във Ватикана?
В момента в организацията се водят много спорове за радиото за телевизията и за новите технологии. Лично аз смятам, че радиото е медиа с дълга перспектива. Радиото е много гъвкава медиа, с малки инвестиции и бързо се внедряват новите технологии. Радиото е също така много директна медиа, ролята на журналиста и персонификацията е много силна, така че с помощта на цифровите технологии, на интернет и с развитието на хибридното радио, аз смятам че нашите възможности да представяме едновременно и картина и текст и звук ще се разширяват. Ще се разширяват и възможностите на колегите, които ще представят събитията, музиката и всичко онова което е силата на радиото. Разбира се, съществуват различни гледни точки дали радиото ще погълне телевизията или телевизията радиото. Лично аз смятам, че ние вървим към интегриране на хибридни технологии от две различни посоки, но границата все пак между радиото и телевизията ще се запази в близките няколко десетилетия. Защото по-добре е да правите телевизия отколкото лошо снимано радио, т.е., хубаво е радиото да има видео канали, но онова, което е силата на телевизията, то не може да бъде изместено от радиото. По същия начин радио технологията с разпространението на гласа на огромни разстояния със силата на гласа, с подкрепата на новите технологии. Няма телевизионна сила, няма картина, която да измести тази сила. Като човек работил и в радиото и в телевизията, аз чудесно си давам сметка колко по-различна е стилистиката, колко различни са технологиите и начина на работа. На пръв поглед всички сме журналисти, но знаете че думичките в радиото и в телевизията носят друг смисъл и се появяват в различни форми.


Какви други предизвикателства трябва да посрещне съвременното Радио?
Европейската организация за радио и телевизия събира обществените медии. Финансирането на обществените медии в условията на криза, развитието на новите технологии, защитата, използването на авторските права, начина на взаимодействие между на една такава много голяма организация, всичко това са теми , които ние обсъждаме на генералните асамблеи. Тук, в Рим, се събрахме колегите от радио комитета, тоест радиата. Естествено една от темите беше набелязаната реформа в организацията. Споровете бяха около това дали да се запази, дали да се развие ролята на дирекция радио в организацията. Един от проектите предлагаше да се обединят радиото и телевизията в една по-голяма структура заедно с новините, спорта. Алтернативната версия, която надделя, е да се запази радиото, като дирекция, защото в края на краищата, членовете на организацията са радиа и телевизии, така че форматът на радиото е водещ за организацията независимо от промяната на бизнес средата, независимо от тази диктовка под която попадаме с навлизането на новите технологии. Дори по отношение на цифровизацията виждаме колко различни са начините и на въздействие и на внедряването на цифровите технологии . Също така използването на широко лентовия интернет. Аз вярвам в силатa на двете медии, вярвам че те ще се допълват, ще намират публика от различни страни. Това, което забелязвам в повечето страние, че деня принадлежи на радиото, а вечерта на телевизията. Така че ако се делим на дневни и вечерно нощни медии, мисля че всяка от тези медии не само има място под слънцето, но има своя предана аудитория.


На Генералната асамблея беше подчертана “мисията” на Радиото в едно плуралистично общество. Какъв е приносът на БНР за сътрудничество с другите институции и специално с религиозните общности в страната?
Първо искам да подчертая , че на конференцията отново беше засегнат въпроса за дуализма на медийната страна, т.е., равнопоставеното съществуване на обществените, държавните и търговските медии. По никакъв начин не бива конкуренцията да нанася вреда върху независимостта на обществените медии, да накърнява плурализма на медийната среда, така че дългосрочното финансиране на обществените и държавните медии, осигуряването на стратегии по отношение на новите технологии, тъй като е ясно, че именно тези медии, с ресурса с който разполагат, ще бъдат основният двигател на промените към цифровите технологии, имено с тази нагласа се обсъждат и всички въпроси. Ясно е, че в Европейската комисия има много различни настроения, в последните години, след споровете, които претърпя тази тема мисля че ставa ясно, че конкуренцията между обществените и частните медии е конкуренция в различни полета и всеки гражданин на всяка от нашите страни има правото на открит, пряк, безплатен достъп до информация на всички платформи. БНР е медия с изключително голямо доверие в българското общество, с неоспорим рейтинг. Ще ви дам такъв един пример: само музикално информационната програма Хоризонт на националното радио има аудитория от около 32-38% със значително откъсване от всички останали конкуренти, като добавим културно образователната програма Христо Ботев, като добавим 7-те ни регионални радиостанции, някои от тях са абсолютни медийни лидери в регионите си, както радио Благоевград, Радио Варна, това е един огромен потенциал на въздействие и на доверие. След реформите, които ние предприехме през 2007 година, нашата аудитория се удвои . Вкарахме в действие две нови регионални радиостанции, ние обновихме всички наши концертни студия , така че радиото в момента е и един голям културен дом, една важна културна институция със 6-те музикални състава, които имаме. И понеже вие ме питате за взаимодействието с религиозните организации, ние отделяме много важно, съществено място на религиозните теми. В България има една висока толерантност между различните конфесии, ние подкрепяме този диалог, даже нашите музикални състави, симфоничният оркестър, биг бенда, всички останали от общо 6-те формации винаги търсят не само като публика тези общности, но намират и акценти, смесеният хор има интересен репертоар, които включва много от специфичния репертоар на религиозните общности. Също така ние отчитаме спецификата на всеки от регионите, знаете имаме региони с различно етническо население, с различни религиозни вярвания и убеждения, така че стремим се всичко това да намира място в нашия ефир и от към светската му страна и по специфика на религиозната тематика. Това високо доверие , което има към нас е доказателството че този път, който сме избрали е точен, верен. Смятам че с тези реформи, които предприехме през последните няколко години ние върнахме и доверието към общественото радио, защото една частна медия може да преминава в различни ръце, може да сменя посоката на своите интереси, но общественото радио е длъжно да даде трибуна на всички, при това с условието на равнопоставеност, с адекватност с представяне на всички гледни точки и с пълната картина на онова, което се случва. Това важи и за музиката, което е едно от основните ни средства за въздействие, така че ние защитаваме енергично , ангажирано и достойно обществената си мисия.


Генералната асамблея се проведе в Папския съвет за социални комуникации по повод 80-та годишнина от основаването на Радио Ватикана. Как виждате в бъдеще диалога между БНР и Радиото на Папата?
Искам да допълня, че БНР говори в ефир на 11 езика, така че използвайки този фактор ние имаме широко взаимодействие с всички наши колеги от всички старини. Радвам се че през последните години ние успяхме да намерим общ език, да си сътрудничим с Радио Ватикана. Искам да благодаря за гостуването, което осигури Радио Ватикана от тук, от вашите студия, така че ние сме готови да върнем жеста и сме готови, отчитайки 80-та годишнина, да дадем пълна картина и на събитията, които предстоят и същевременно да се опитаме да намери онези теми, които биха били най-интересни за нашата аудитория. Тук вече думата ще си кажете вие в Радио Ватикана, също колегите , които са в София. Ние сме журналисти и намираме темите, които занимават нашата аудитория”.


Димитър Ганчев










All the contents on this site are copyrighted ©.