Молитвените намерения на Папата за месец май: медиите да зачитат истината и човешкото достойнство, а Църквата в Китай да остане вярна на Евангелието

Общо молитвено намерение: За да могат работещите в средствата за масова комуникация да се отнасят с уважение към истината, солидарността и достойнството на всички хора


Желанието за свързаност и инстинкта за комуникация, които са толкова очевидни в модерната култура, могат да бъдат разбирани като съвременната проява на естествения и вечен стремеж на човека да излезе от себе си и да търси общение с другите. В действителност, когато отворим себе си към другите ние задоволяваме нашата най-дълбока нужда и разкриваме най-пълно човешката си същност. Да обичаме е основната цел на живота даден ни от нашия Създател. Естествено, не става въпрос за мимолетни, повърхностни връзки, а за истинската любов, която е в основата на моралното учение на Исус: “И възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила" и "възлюби ближния си като себе си" (срв. Мк 12:30-31). В тази светлина, разсъждавайки върху значението на новите технологии, важно е да се съсредоточим не само върху неоспоримите им възможности да насърчават контактите между хората, но най-вече на качеството на информацията, разпространяваща се чрез тяхното използване. Призовавам всички хора с добра воля, работещи в полето на дигиталните комуникации да се ангажират с насърчаването на културата на уважение, диалог и приятелство.


Работещите в областта на създаването и разпространението на новини, трябва да се стремят да зачитат достойнството и ценността на човешката личност. За да могат новите технологии да служат за доброто на хората и на обществото, всички които ги използват трябва да избягват разпространението на думи и образи, които са унизителни за хората, които насърчават омраза и нетърпимост, които принизяват стойността и интимността на човешката сексуалност, или които се възползват от слабостите и уязвимостта на другите. Новите технологии, откриха пътя за диалог между хората от различни страни, култури и религии. Новите дигитални средства, така нареченото киберпространството, позволява да се срещнат и опознаят традициите и ценностите на другите. За да бъдат плодотворни тези срещи, те трябва да бъдат основани на честност, да използват подходящи форми на изразяване, и да насърчават внимателно и уважително вслушване в другите. Диалогът трябва да се корени в едно искрено и общо търсене на истината, ако иска да реализира потенциала си за стимулиране на задълбочаването на разбирателството и толерантността.


Животът не е просто поредица от събития или опити, а по-скоро е стремеж за откриване на истината, доброто и красивото. Това е целта определяща нашия избор, даваща форма на свободата ни, защото именно в истината, доброто и красотата ние намираме щастие и радост. Не бива да позволяваме да бъдем измамени от тези, които виждат в нас единствено потребители в условията на пазара на недиференцирани възможности, където изборът, като такъв, се превръща в цел, новото ограбва красотата, а субективния опит измества истината. Концепцията за приятелство се радва на обновена популярност в речника на новите дигитални социални мрежи, които се появиха в последните няколко години.


Концепцията за приятелство е едно от най-благородните постижения на човешката култура. Ние израстваме и се развиваме като личности в и чрез нашите приятелства. Поради това, истинското приятелство винаги е разглеждано като едно от най-големите блага, които човек може да изпита. Ето защо, ние трябва да бъдем внимателни никога да не омаловажаваме разбирането или опита си от приятелството. Би било тъжно, ако желанието ни да запазим и развием едно он-лайн приятелство бъде за сметка на отношенията ни с нашите семейства, близки и тези, които срещаме в ежедневието си, в работата, училището или в свободното си време. Ако желанието за виртуална свързаност се превърне в мания, тя може в действителност да доведе до изолиране на личността от реални социални контакти и същевременно до нарушаване на структурата на почивка, тишина и размисъл, която е необходима за здравословното развитие на човека.


Приятелството е едно голямо човешко благо, но то би загубило истинската си стойност, ако бива разбирано като самоцел. Приятелите трябва да се подкрепят и насърчават взаимно развитието на техните дарби и таланти, като ги насочат в служба на човешката общност. В този контекст, със задоволство трябва да се отбележи появата на нови дигитални мрежи, стремящи се да насърчават човешката солидарност, мира и справедливостта, човешките права и зачитането на човешкия живот и уважение към създанието. Тези мрежи могат да улеснят различните форми на сътрудничество между хора от различни географски и културни контексти, като им дадат възможност за задълбочаване на разбирането за общата им човешка природа и чувството им за обща отговорност за доброто на всички. Затова трябва да се стремим да гарантираме, че дигиталният свят, където такива мрежи могат да бъдат създадени, е един свят, наистина достъпен за всички. Би било трагично за бъдещето на човечеството, ако новите инструменти за комуникация, които позволяват споделянето на знания и информация по по-бърз и ефективен начин, не са достъпни за тези, които по един или друг начин са икономически и социално маргинализирани, или ако допринасят за увеличаване на пропастта разделяща бедните от новите мрежи, развиващи се в служба на човешката социализация и информираност”.


Мисионреско молитвено намерение: За да помогне Господ на Църквата в Китай да остане вярна на Евангелието и да расте в единството

“Отплувай към дълбокото” (Лк 5:4). Тези думи звучат днес за нас и ни приканват да си припомни миналото с благодарност, да живеем днешния ден с ентусиазъм и да гледаме напред, към бъдещето с увереност: “Исус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки”. (Евр 13:8). В Китай също Църквата е призвана да бъде свидетел на Христос, да гледа напред с надежда, и – провъзгласявайки Евангелието - да има предвид новите предизвикателства, пред които китайският народ трябва да се изправи.


Словото на Бог ни помага, за пореден път, да открием тайнствения и дълбок смисъл на пътя на Църквата в света. В действителност, "едно от най-важните видения в книгата на Откровението е образът на Агнеца, отварящ книга затворена със седем печата, която никой преди това не е бил в състояние да отвори. Свети Йоан ни казва, че е плакал, защото не се е намерил нито един достоен да отвори книгата или да я прочете (срв. Откр. 5:4). Историята остава неразгадаема, неразбираема. Никой не може да я прочете. Вероятно, риданието на свети Йоан пред мистерията на историята, толкова неясна, изразява страха на азиатските църкви пред тишината на Бога, в лицето на гоненията на които те са били изложени по това време. Това е страх, който може ясно да отрази нашия ужас пред лицето на сериозните трудности, недоразумения и враждебност, които Църквата и днес страда днес в различни части на света. Това са изпитания, който Църквата не е заслужила, така както сам Исус не заслужи мъченията си. Въпреки това, те разкриват както злонамереността на човека, оставил се на подтиците на злото, така също върховенството на Бог, определящ реда на събитията в света".


Днес, както в миналото, провъзгласяването на Евангелието означава проповядване и свидетелстване на Исус Христос, разпнат и възкръснал, на новия Човек, покорител на греха и смъртта. Той дава възможност на хората да влезнат в едно ново измерение, където любовта и милосърдието, отправени дори към враговете, носят свидетелство за победата на Кръста над всички слабости и човешки злочестини. Също във вашата страна провъзгласяването на Христос, разпнат и възкръснал, е възможно, доколкото, с вярност към Евангелието, в общение с наследника на апостол Петър и с универсалната Църква, вие сте в състояние да приложат на практика знаците на любов и единство ("Както Аз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си … Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил”. (Йоан 13:34-35; 17:21).


bp/ rv