Радостта на църковните движения и общности за беатификацията на Йоан Павел II

Йоан Павел II винаги окуражаваше и подкрепяше църковните движения и новите общности и дори ги наричаше “новата пролет на Църквата”. Оттук идва и голямата радост с която църковните движения очакват беатификацията на Карол Войтила.


Повече от 40 хиляди привърженици на движението „Комунионе е Либерационе” ще присъстват на беатификацията на Йоан Павел ІІ. Мандатът завещан им от Папа Войтила през 1982 „Изграждайте цивилизацията на истината и любовта” и днес отеква в сърцата на участниците в движението, основано от покойния вече дон Луиджи Джусани. Чувствата си преди това голямо събитие споделя дон Хулиан Карон, ръководител на движението:

„За нас това е огромна радост. Безкрайно сме благодарни на Бог за този голям свидетел на Христос, който ни показа какво значи да се живее вярата в съвременния свят. Затова постоянно си задаваме въпроса: как да се поучим от неговото свидетелство и как можем и ние да продължаваме да служим на Църквата. Сега, ще имаме нов помощник от небето към когото ще се обръщаме без ограниченията на пространството и времето, а неговата сила ще ни придружава. Ще се стараем да го следваме, за да може Църквата, на която отдаде живота си, да продължава да дава своите плодове”.


Салваторе Мартинес, национален председател на движението Rinnovamento nello Spirito Santo (Обновление в Светия Дух):

„Този Папа беше истински човек от плът и кръв, но същевременно можеше да постигне чрез вярата невъзможното, защото Светият Духът го подкрепяше. За мен беатификацията на Йоан Павел може да бъде обобщена така: истински човек, с пламенна любов, особено към отхвърлените. Основател на една нова антропология, ориентирана изцяло към Христос. В същото време той беше дълбоко вглъбен човек, дълбоко потопен в тайнството на Бога със сила и с мъдрост извиращи от вътре, който разкри сърцето на Бог в лицето и в служението на Папата. Плодовете от тази Беатификация за движението Rinnovamento nello Spirito Santo бих обобщил с израза “културата на Петдесятница” (на слизането на Светия Дух), израз, който Йоан Павел II ни даде през 2002 година. Това мирно съжителство между хората, тази цивилизация на любов, която Павел VI искаше да посочи на Църквата, би могла да се осъществи само ако хората успеят да преоткрият върховенството на свръхестественото, първенството на Духа в живота. Нуждаем се от тази нова култура. Имаме нужда да въведем в нашия социологически ред върховенството на Бога, Божията истина, доброто, което Бог изисква учениците Му да вършат. Мисля, че това е мисията ни в началото на новото хилядолетие, мисията, която Папа Йоан Павел II ни завеща. Светият Дух е този благодетелен приятел на човечеството, този копнеж за единство сред човечеството. Това е глобализацията, която трябва да постигнем, глобализацията на любовта и едно ново върховенство на любовта дарена на всички и на всеки”.


Сред новите църковни формирования, които намериха голям поддръжник в лицето на Йоан Павел II е Opus Dei, движение което лично Папа Войтила издигна в Персонална прелатура през 1982. За отношенията на общността създадена от Свети Хосемария Ескривà и бъдещият Блажен споделя говорителя на Opus Dei, Джузепе Кориляно:

„Не може да се забрави голямoтo разбирателство, което имахме с този велик Папа, което доведе до много плодове: младежите и за Персоналната Прелатура. Йоан Павел ІІ е модел за бъдещето: не само като Папа, епископ и свещеник, а като един общ модел за всички християни, такива каквито Opus Dei желае да формира. Той беше личност, която можеше да обединява различията в голямото единство на човешкия живот: със спортa, с търсенето на философската и богословска истина, с поезията и със своята способност да вижда красивите неща в света, начина по който ценеше природата. Той е човек, който ни помага да разберем, че християнинът е човек в пълнота, затова той е един отличен модел също и за миряните. Евангелието пътуващо без бариери е един общ елемент между Хосемария Ескрива и Карол Войтила. Това негово желание да обиколи света, което някои критикуваха, е свидетелство за желанието му Христос да достигне до всички. Той наистина е един Светец без граници”.


В Лорето, по време на последното си пастирско пътуване на 5 септември 2004 г., Папа Йоан Павел II отправи силен призив към Католическа дейност: “Нека Господ да води пътят ви на обновление!”. С този паметен момент са свързани спомените на Франко Миано, председател на Католическа дейност:

„За нас е важно, че Папа Войтила ни подкрепяше и продължава да ни подкрепя. Ние приехме неговото завещание, което може да бъде обобщено с думите: съзерцание, общение и мисия. Три ключови думи за живота на асоциацията, поверени ни на прекрасната среща в Лорето на 5 септември 2004 г., последен дар сред множество други, дарени от Папа Войтила на Католическа дейност по време на неговия понтификат. Със сигурност тази Беатификация ще ни даде нов устрем, защото тази любов на Йоан Павел II за Католическа дейност, която придружаваше всичките години на неговия понтификат, е богата на красиви насърчения и това събитие, ще ни предостави нова възможност да ги възобновим. Йоан Павел II ни остави много ценни насоки, който носим в сърцата си и с които да вървим по пътя към светостта. Мисля че това е ключовият момент. При първата ни среща Папата ни каза: “Култ към истината, стремеж към святост и радост от приятелството”. Всичко това можем да преоткрием в тройния завет “съзерцание-общение-мисия”, което получихме в последната си среща с него”.


Основател на Световния младежки ден, обичан от младите хора, Папа Йоан Павел II беше спътник за едно цяло поколение младежи, а по особен начин за скаутите. Алберто Фантуцо, председател на Асоциацията на скаутите (AGESCI):

„За скаутите той беше незаменим спътник в живота. Папата беше един от нас, това е вярно както за всички останали така и за нас. Неговата простота, любовта му към планините, към откритите пространства, вниманието му към хората ... Способността му да търси обновлението и позитивното у всеки. Мисля за срещата с неговия атентатор и на какво ни учи, нас преподаватели и обучаващи се. Това важи за всички, но по особен начин за нас скаутите. Йоан Павел II, беше един Папа, който дори на осемдесет години беше млад с младите. Той черпеше от младежите способността да гледа в бъдещето с надежда. Едно от нещата на които ни научи със сигурност е способността да гледаме с увереност към бъдещето и така да поставим надеждата, като общ фактор за нашата дейност”.


bp/ rv