Монс Жимовски: Йоан Павел II е истински свидетел на Евангелието на страданието

“Свидетелите на Кръста и на Възкресението на Христос са предали на Църквата и на човечеството едно особено Евангелие на страданието”. Това пише Йоан Павел II в Апостолическото писмо “Salvifici Dolores” от 11 февруари 1984, съсредоточаващо се върху християнския смисъл на страданието. Животът и понтификатът на Йоан Павел II, който на 1 май ще бъде провъзгласен за Блажен, са дълбоко свързани с тази тема. На връзката на Йоан Павел II със страданието се спира Монс Зигмунд Жимовски , председател на Папския съвет за пастирска грижа на здравните работници, създаден точно от Йоан Павел II:


*********
„Йоан Павел II беше Папа, който имаше една специална връзка със страданието, както в личния си живот, преди да стане Папа така и по време на своя понтификат. Нека си припомним как Йоан Павел II се присъедини за последен път към Кръстния път на Колизеума, вкопчен в Кръста на Нашия Господ Исус Христос! Той изпитва страданието от дете, когато загубва майка си едва девет годишен, а след това се случват толкова много събития, особено по време на Втората световна война в която загиват много от неговите приятели. Той беше човек, наистина белязан от страданието.


Бъдещият Блажен изпита страданието и болестта върху собствената си плът… Може ли е да се посочи един конкретен момент в който Йоан Павел II прие своята Голгота?
Проследявайки живота на този голям Папа, намирам за особено значим онзи ден през май 1994 , когато публично, по време на молитвата Ангел Господен, веднага след завръщането си от един дълъг престой в болницата Gemelli, каза: “Бих желал, чрез Мария да бъде изразена днес моята благодарност за този дар на страданието”. И добави: “Бих желал да благодаря за този дар: разбрах, че това е един необходим дар”. Със сигурност тези изказвания илюстрират от една страна особената му набожност към Дева Мария и от друга, приемането на дълготрайни и многократни физически страдания. Когато произнесе тези думи той сякаш знаеше, че все още му предстой да измине дълъг път, изпълнен с много физически страдания, за човечеството и за Църквата.


Тази напредваща физическа немощ превърна ли се в бариера за пастирската дейност на Йоан Павел II?
Знаем, че в последните години от понтификата му, страданието вече беше белязало несъмнено и сериозно неговото тяло. Бих искал обаче да споделя това, което подчерта Бенедикт XVI в коледните поздравления към Римската курия в годината на смъртта на Йоан Павел II: “Нито един друг Папа не ни е оставил подобно количество документи, както ни остави той. Нито един Папа преди него не е успял да посети целия свят и да говори очи в очи с хората от всички континенти”. Светият Отец отбеляза също: “Накрая пое пътя на страданието и мълчанието”. Със своите думи и със своите дела той ни дари големи неща, но не по-маловажен е урокът, който ни даде от престола на страданието и мълчанието”.


bp/ rv